Неусетно дойде средата на лятото, а концертните вълнения по света и у нас продължават да са във вихъра си. Едва успяваме да си поемем дъх концерт след концерт – ту в столицата, ту на морето, ту нейде в чужбина – и все на култови банди. А в края на юли в София се заформя един съботно-неделен маратон, стартиран от Cannibal Corpse и продължен от Black Label Society, тип “оцеляване на предела“ – строго непрепоръчителен за хора със слаби нерви... и като цяло за хора. Но пък както се казва, “Съдбата обича смелите“ или просто “YOLO!”. В неделя следобед температурите ескалират, количествата бира също, а феновете на южняшкия хеви метъл се запътват към зала “Универсиада” за втора среща с Black Label Society, водени от живата китарна и брадата легенда Zakk Wylde.
Секунди след 20:00 часа в полупразната зала идват пловдивските симпатяги от Nameless Day Ritual – сравнително нова на българската сцена банда, чийто метъл/фюжън саунд е чудесен избор за старт на вечерта. Сетлистът им от пет песни показва редица свежи експерименти и виртуозно изсвирени китарни партии, но най-забележителна е вокалистката Ася, която направо ни скрива шапките с брилянтно изпълнените си тежки и чисти вокали от световно ниво. За жалост чарът и енергията на пловдивчаните не получават достатъчно оживена реакция от публиката, но едно е сигурно – печелят десетки нови фенове.
Втори на сцената са народните любимци Odd Crew, които още с появата си обират овациите на всички в залата. И има защо – софиянците свирят като за пред цял стадион и се раздават с хъса на хедлайнери – талантливи, усмихнати и позитивни. Чуваме новите парчета “Lay On Me” и “Dead Man’s Eyes”, следвани от култовите “I Ain't Lоsing Myself” и “Fallen Down”. А имайки предвид сегашното състояние на американското им вдъхновение Down, спокойно можем да кажем – Phil Anselmo пасти да яде! След бурния купон по време на Odd Crew – не загрели, а направо прегрели – чакаме истинското избухване.
Не след дълго, около 22 часа, голямото чакане приключва и из залата проехтява записът на “Whole Lotta Sabbath”. Чува се вой на сирени, а черното платно пред сцената е осветено от червени светлини. Секунди по-късно то се спуска и веднага започва отварящата “The Beginning… At Last”. Най-накрая! Пред очите ни се появява титаничната фигура на самия Zakk Wylde, в компанията на John DeServio и новите попълнения в групата Jeff Fabb и Dario Lorina. Втора подред е “Funeral Bell” от “The Blessed Hellride”, а ние се чувстваме не по-малко “blessed” от присъствието на магнетичния им фронтмен – още по-несравним на живо. След “Bleed For Me”, американците залагат основно на миналогодишния си запис “Catacombs of the Black Vatican”, а следващите трите парчета от него се смесват хомогенно с радушно приетата класика “Suicide Messiah”. Идва време и за един от върховите моменти на вечерта. След като свири на почти толкова китари, колкото и песни, мистър Wylde прави петминутно чудовищно китарно соло, подплатено от тонове класа и талант. Всички остават със зяпнали усти, а Zakk безспирно препуска нагоре-надолу по грифа. Ех, китара да си, в ръцете на Zakk Wylde! Без следа от умора, продължаваме с “Godspeed Hell Bound“, а атмосферата в залата е нажежена на максимум – буквално. Но ни очаква и лека прохлада на страстите с разтърсващата балада “Angel Of Mercy”, за която ритъм китариста Dario Lorina сяда зад клавирите. Из публиката се леят пот и сълзи, докато Zakk Wylde показва и лиричната си страна. Още по-голям вихър от емоции предизвиква сърцераздирателната “In This River”, този път изпълнена на клавир от самия Zakk до разпънатото зад него знаме с образа на Dimebag – неповторим момент. Но не оставаме умислени за дълго – “The Blessed Hellride” ни изтръгва от емоционалното опиянение и ни хвърля обратно в китарната вихрушка. Липсва бис, но за финал остават най-обичаните хитове - “Concrete Jungle” и класиката “Stillbоrn”, изпълнявана в оригинал от Ozzy, която оставя цялата публика без дъх.
Макар и Лос Анджелис да е по-далеч от родното място на саутърн метъла, Black Label Society отново показаха, че носят в себе си автентичния южняшки звук и емоция, каквито малко банди притежават. A живата легенда Zakk Wylde и компания успяха да ни ги предадат по начин, който дълго ще си спомняме.
Виж снимки от концерта тук.
