Всеки фен на Rammstein, Hypocrisy и Pain, който е чул за дуото Tägtgren / Lindemann преди излизането на албума им, си е казал: “Това ще е ГЕНИАЛНО!”. Или поне така направих аз. Но...
“Skills in Pills” можеше и да е интересен за някого, ако под него не бяха изписани две от най-големите имена на съвременната тежка музика. В повечето случаи приемаме с отворени обятия, или поне с усмивка, повечето проекти и всевъзможни колаборации на Peter Tägtgren (по-известен в българските метъл среди като Пешо). Със “Skills in Pills” случаят е съвсем различен. Пешо казва за него: “Това е един парти албум. Виждам го като Billy Idol-а на 2015-а, но с по-забавни и иронични текстове”.
Till Lindemann е написал почти всички гениални текстове на Rammstein и има издадени два сборника с поезия зад гърба си – “Messer” (“Нож”) от 2002-ра и “In stillen Nächten” (“В тихите нощи”) от 2013-а. В "Skills in Pills" е написал ето това:
Обичам да чукам, но без френско писмо,
без кондом сексът е по-добър.
Но всеки път, когато го вкарам,
бебе проплаква, а понякога близнаци.
Сигурно някои го смятат за забавно, иронично, саркастично или нещо по-оригинално, завършващо на “-ично”, но си личи, че този албум е създаден, за да бъде продаван – не за да бъде слушан. Повечето текстове са откровено отблъскващи, било то и по “забавен начин”, както казват производителите на тавата. В интервютата на двамата (все още смея да твърдя) добри музиканти по повод записа се използват думички като “провокативен”, “гротеска”, “болни идеи”, “много сексуален албум”, “наркотични оргии” и т.н. Ако не бяха известните имена, стоящи зад този проект, той най-вероятно нямаше да намери спонсори, още по-малко истински фенове.
Откриващите “Skills in Pills” и “Ladyboy” са по-скоро диджейски микс от два диска – “Reise, Reise” на Rammstein и “Nothing Remains The Same” на Pain – отколкото самостоятелни парчета. Това чувство за “мешана скара” без особени собствени качества остава и във “Fish” и “Children of the Sun”.
“Skills in Pills” е порно. Прекалено много пошлост и прекалено малко смисъл. Опит за смесване на две добре познати и печеливши формули. Очевидно безуспешен. Чуйте го и помислете за любимите си неща на Tägtgren и Lindemann. А сега си пуснете “Apocalypse” на Hypocrisy, или по-добре целия “The Fourth Dimension” от 1994-та и забравете за “Skills in Pills”. След няколко години никой няма да помни, че този албум е съществувал... надявам се.
