За никого не е тайна, че в малка Финландия метълът е издигнат в почти всенароден култ и съвсем не е случаен фактът, че през последните години северняците дадоха и продължават да дават на сцената едни от най-силните групи. Ето че една от тях напомня за себе си с пореден дългосвирящ удар. Catamenia изминаха наистина респектиращ творчески път, докато утвърдят позицията си сред най-важните явления в новата вълна на скандинавската екстремна музика. Тъкмо затова въпросът доколко “VIII – The Time Unchained” се вписва в тези им усилия вероятно дълго време ще остане предмет на спорове.
Противно на изградените нагласи, финландците вече не атакуват слуха с всепомитащата сила на зимна виелица, а вместо това се отчитат с един по-укротен, не толкова екстремен албум, съчетаващ по нещо от предпоследния период в дискографията им с едно силно изразено мелодет начало. Всъщност “The Time Unchained” далеч не е толкова повърхностно-невзрачен, колкото би могъл да се стори на някои отначало. Съвсем разбираемо, въпросният изглежда твърде мек и предсказуем, особено на фона на предшестващите го два опуса, но същевременно е не по-малко запомнящ се от обралите толкова овации “Location: COLD” и “Winternight Tragedies”. Въобще, имаме един абсолютно типичен Catamenia запис, поднесен без много изненади, но и реализиран с професионализма, който сме свикнали да очакваме от финландците. На места личат бегли следи от старата блекарска ярост, но погледнато по-общо, е доста трудно да поставим звученето на бандата в някаква строга жанрова категория. Напускането на OJ Mustonen не се чувства особено, тъй като Ari Nissila и Toni Kansanoja се справят повече от убедително с агресивните вокали. Увеличеното количество чисти партии на Kari Vahakuopus пък се вписва отлично в идеята за по-хармоничен и разгърнат звук. Тоталната липсата на клавири не е ощетила записа – тъкмо напротив, китарите съвсем успешно носят мелодичната линия. Сред десетте парчета все пак има и такива, които изпъкват сред останалите – “Garden of Thorns”, “Alive... Cold... Dead!”, “Embody And Behold” и “Fallen” например веднага хващат вниманието било със силен припев, красив инструментален етюд, завладяваща рифовка...
Макар да не успява да се нареди до върховите постижения на Catamenia, “VIII – The Time Unchained” представлява едно твърде солидно усилие от страна на финландските ветерани, за да бъде подминат с лека ръка. Очаквам в следващия си албум петимата да доразвият стиловата амалгама, която забъркаха тук, за да се завърнат с още по-концентрирано и хомогенно звучене.
