Ако погледнете на гърба на пакетчето с кайма марка The Partisan Turbine, можете да прочетете: “Съдържание: Devourment – 60%, Dying Fetus – 20%, Circle of Death Children - 20%. Годно до: виж датата на некролога. Да се съхранява далеч от метъл фенове, привърженици на старото. Произведено в САЩ – 2003, Лонг Айлънд.”
Това е дебютният албум на американците от The Partisan Turbine, в който те се показват като част от съвременната, стабилно повлияна от кора дет метъл вълна. Брутален дет/грайнд с обилно количество брейкдаунове, които омесват с повече от очевидните си вече споменати влияния. Не знам как се приема сред по-старите фенове на дет метъла тази тенденция на “покорчване” сред най-тежките стилове на дета (допускам, че не се приема добре, де), но е факт, че музиката на групи като TPT не е нито лека, нито мелодична, нито безсмислена, нито изплагиатствана отнякъде. Не знам също кога по-напред Devourment успяха да повлекат след себе си последователи, но TPT убийствено много звучат като тях, макар и с по-накъсани композиции – за добро или лошо.
За да подхвана минусите на албума, започвам с тази накъсаност на песните, която на моменти наистина те кара да се чудиш къде започват и свършват. Липсата на хомогенност може да се забележи и при използваните вокали, които са твърде много видове. Другото, което ме подразни, отново по отношение на вокалите, е, че са изнесени на много преден план. Сравнено с EP-то на бандата, където преобладават свинските вокали, преобладаващите тук почти стандартни дет такива някак не стоят много на място. Една част от парчетата в този албум са презаписани от EP-то на бандата и вероятно причината дебютът им да ми се струва една идея по слаб е точно във вокалите и продуцирането. Винаги съм смятал, че подобна музика трябва да има кристално чист звук, а тук сякаш нарочно е търсено обратното и резултатът едва ли е какъвто се е очаквало. И ако преглътнем всичко това (а не е толкова трудно), можем да се насладим на ритъм секция, подобна на турска артилерия, рифовки, занижени недалеч от абсолютния праг на възприятието и подкосяващи сола.
Защо пиша ревю за тази банда? Причината е, че неизвестни групи като The Partisan Turbine с тяхното лутане из потоците на съвременните екстремни стилове вероятно ще съумеят да попият точните дози от точните места, за да сътворят онова дълго чакано лице на модерния дет, от което никой няма да се извръща, дори най-големите трюта. Пък дори и да не се случи точно така, нямам причина да пиша за нещо, което не си струва. А The Partisan Turbine определено си струват и определено ще следя бъдещото им развитие с интерес.
