Изминаха две години от първото настъпление на Dark Empire с техния техничарски и свеж прочит на пауър метъла. Съчетанието от грабващи мелодии, изобилие от китарно майсторство и култовите Blind Guardian-ски вокали на Jens Carlsson превърнаха “Distant Tides” в една от най-приятните изненади за жанра от появата на DragonForce насам. Дали наследникът му “Humanity Dethroned” оправдава всички очаквания, които издание от подобна класа неизменно създава? Не – защото членовете на бандата имат далеч по-високи амбиции от това да свирят каквото се очаква от тях.

От една страна, новият опус не е толкова завладяващ, колкото предшественика си, поне не на първо слушане. Няма директни хитове като “The Alchemist” и “A Soul Divided”, които да приковават вниманието и да карат човек да куфее до изнемога, но след известно слушане всяка от песните разкрива завоалирани достойнства. Непринудената, почти младежка енергичност се е трансформирала в мрачна настървеност и негативизъм, а вместо в дарк фентъзи сюжети, Dark Empire тук дълбаят в чисто човешки и обществени теми. Въобще, трудно е да се открие особена приемственост спрямо дебюта, но това по никакъв начин не прави “Humanity Dethroned” по-малко стойностен запис. Напротив, момчетата са изминали сериозен път като творци и в резултат звучат значително по-разнообразно, по-разчупено, по-зряло. Чувствително по-твърди отпреди, четиримата вече боравят с обширен спектър от композиционни влияния, вариращи от прогресив през траш, та чак до мелодет. С различни лица ни се показват музикантите от песен на песен - и много мелодични, и стряскащо агресивни, и изящни, и груби, и нежно-лирични, и сурови, и епични... Встрани от надменната показност, те всъщност дават един впечатляващ манифест за това как успешно се прави сложна и дълбока музика без компромиси. Виртуозното солиране на Matt Moliti отново е сред отличителните черти на албума, макар да не му се пада същото ударение, както преди. Клавирното присъствие е сведено до минимум, може би тъкмо с цел да се акцентира допълнително върху тежестта, като се отвори пространство за плътната, мачкаща рифовка. Jens и тук пее като изтърван и именно феноменалният му глас прави записа толкова емоционално наситен и вълнуващ.

Без никакви претенции за преобръщане на сцената, каквито далеч по-безидейни състави от тях постоянно си позволяват да отправят, Dark Empire се отчитат с един изключително смислен, богат и изобилстващ от музикантски талант албум. Независимо към кое от съвременните направления в метъла клонят предпочитанията ви, “Humanity Dethroned” може да ви предложи много – стига да му позволите.