Сънят на музикален фон е един от най-прекрасните експерименти и ритуали, които всеки един от нас трябва да изживее поне веднъж в живота си. В такива моменти съзнанието и подсъзнанието ни безпристрастно поемат чутото и го преобразуват във вихрушка от визуални и емоционални лутания из собствения ни вътрешен свят. Един невинен и чист свят, целият потопен в музика. Но и най-невинните души понякога стават жертви на злото, а злото в случая е това да се събудиш и да осъзнаеш реалността извън музикалната вселена – декадансът на съвършенството. За щастие, Graveyard са отново тук, за да ни спасят от действителността и да ни изпратят на неземното пътешествие, наречено “Innocence & Decadence”.

Първата спирка е “Magnetic Shunk”. Телепортираме се директно в 70-те години на миналия век – епохата, до която Graveyard най-много обичат да пътуват. И заради перфектния им класически рок камуфлаж, никой не би могъл да разбере, че идват от бъдещето. Закачливият текст, блусарските китари и опитите на Joakim Nilsson да си скъса гласните струни правят атмосферата още по-автентична и истинска. След кратко прекачване стигаме на следващата гара – “The Apple and the Tree”, също носеща неподправения рокаджийски звук на 60-те и 70-те, правещ Graveyard това, което са. Поредната хапка от ябълката на “Innocence & Decadence”, която също не е паднала по-далеч от дървото. Идва ред на “Exit 97”. Бавното темпо и вокали напомнят за баладите от “Lights Out”, но вече звучат още по-зряло и дълбоко. За няма и четири минути Joakim успява да преобърне всички възможни чувства отвътре навън, нагоре-надолу и после да ни ги имплантира обратно. Ставаме от земята, изтупваме се от остатъчните емоции и пристъпваме напред към кратката олдскуул мълния “Never Theirs to Sell”, която започва и завършва неусетно. Плавно след нея започва “Can't Walk Out” – песента с един от най-силните текстове в албума, сама по себе си една отделно пътуване из времето и пространството. “Push, push, push – reality aside” – надсловът на първоначалния експеримент, който е по пътя към пълния успех. А това, което следва, едва ли може да се опише с думи. Но нека опитаме. Разтърсваща до болка искреност и един красив и тъжен спомен, запратен в най-далечния край на подсъзнанието. Но силата на “Too Much Is Not Enough” го кара да изплува на повърхността. “I said I love you and I always will. That would have been true only if time stood still…” В този миг, дори когато любовта не съществува, за един миг тя става истина и времето спира. Насред океан от спомени – без късче суша за спасение. “Baby, please, don’t let your love turn to hate...“ Преди да е станало късно, хващаме спомена и грижливо го прибираме обратно в най-дълбокото дъно на душата, за да не може да изплува отново сам и да причини още по-големи щети.

Следвайки схемата бърза/бавна песен, Graveyard ни поднасят енергичната “From a Hole in the Wall”, която се връща обратно към настроението от началото на албума. След нея “Cause & Defect” – един от гвоздеите в записа – ни зашеметява за пореден път с лиричния припев и вокалните партии. По-бързата “Hard Headed” и баладичната “Far Too Close” водят към кулминацията на пътешествието между невинността и упадъка. “Stay for a Song” е една от най-красивите песни, които Graveyard са правили от началото на кариерата си. Една китара, един глас и една празна стая, която едва побира целия талант, който извира в нея. Всичко завършва с нежна затихваща мелодия, краят на един невероятен сън. Да, бихме останали за още една песен. После за още една, и още една... Но е време да се събудим.