Психически и физически поробени граждани, гавра, унищожение на граденото с векове, насилие над невинни и терор над човешката душа… Подкупни и деградирали свещеници, алчни и безскрупулни властници, жестоки владетели, слепи хора… Предатели!
Възмущението на свободния духом винаги е намирало израза си в изкуството и една част от съвременната музикална сцена не е отстъпила нито крачка от тази роля. В тази връзка, може би за някои хорица ще е интересно и дори полезно да знаят, много от бандите, обитаващи най-тъмните дълбини на екстремната музика, са насочили цялата си артистична енергия и човешка ярост именно в изобличаването на тези “предатели”. На 30-ти септември тази година беше изстрелян поредният куршум (може би халосен по резултат, но не и по предназначение) в хомогенната и апатична маса на човечеството, с желанието да я събуди, да я накара да прозре собствените си потисници, предатели – Misery Index – “Traitors”.
Събрали се като членове на други социално ангажирани банди като Dying Fetus и Criminal Element преди седем години, Misery Index надскачат всеки свой следващ албум със смайващи темпове и настоящият е може би най-голямото доказателство за това досега. За да съм честен, преди не вярвах, че от тази група ще излезе такова чудовище, но с “Discordia” те напълно ме убедиха, че са изключителни музиканти, а с “Traitors” ме превърнаха в техен верен фен. И едва ли може да съществува хедбенгър на тази земя, притежаващ достатъчно мозък, който да отрече качествата на “Traitors”.
А те са очевидни. Въпреки факта, че напоследък Relapse нещо много отпускат каишите на по-големите групи в листа си, Misery Index продължават да пръскат карантия с неотстъпчив дет-грайнд, с доста хардкор рифовки и същевременно технична, типично американска бруталност. Нищо лигаво и/или модерно не е развалило музиката им, единствено продуцирането е минало в друга, по-комерсиална плоскост, т.е. по-стерилно и мощно, но това все още не дразни. Много тежест е комбинирана с доста специфична мелодика, която е нова за групата, но се явява като друг, интересен нюанс на стила им, който при това ги прави още по-мачкащи и брутални. Най-добър пример за това са “Partisans of Grief” и “Ghosts of Catalonia”, комбиниращи дет метъл с кораджийска рифовка и именно тези натегнати и злобни мелодии. От друга страна са парчета като “The Arbiter”, които са си класически грайндкор до последната нота, а от трета – бавни и тегави чукове или технични бруталии в духа на Morbid Angel, каквито съответно са “Thrown Into the Sun” и “Theocracy”. Останалата част от албума са деткор резачки с грайнд отношение и ударност, каквато е и заглавната песен. Специални адмирации за интрото, което е най-доброто, дето чувам тази година след Aborted.
Скромният ми съвет е да не пропускате този албум покрай ушите си. Ще загубите адски много, ако не позволите на Misery Index да разгънат гънките на вашия мозък, в усилието си да ви накарат да видите истинските предатели на човечеството. Според моите изстрадали уши, които не пропускат такива неща наоколо без проверка, това е от албумите на годината, така че изкормете най-близкия до дома ви свещеник, виновен за скапаното състояние на 20-годишния ви телевизор “Велико Търново”, оберете го и бягайте да си купите “Traitors”.
