С голямо нетърпение чаках този албум поради куп прични. Една от тях, разбира се, е, че съм почитател на соловите проекти на музикантите от Angra, но и, честно да си призная, изпитвах някакво зверско любопитство към направеното от Edu Falaschi след всичко, което се случва с бразилците и след обявената от тях почивка. Музикантите оповестиха, че ще се концентрират върху соловите си проекти, което засили интереса ми към “Fragile Equality”.
Aлбумът започва с пълна сила с “Birds Of Pray”, която напомня много силно на нещата на Angra и за секунда дори може да бъде сбъркано. Разликата е може би там, че като цяло е доста по-тежка, а самият Edu никога не е звучал по-добре. Второто парче - “Beyond Tomorrow”, започва много атмосферно, подплатено с хорови и симфонични елементи, или както някой спомена - “Звучи като шибан Nightwish”! Разбира се, Edu не би си позволил да е чак толкова лигав, особено след невероятния старт на албума, и парчето моментално влиза в нормите – изчистено от излишни симфонии и запълнено с наистина невероятен припев и доста тежка мелодия по време на куплетите. Тук не може да не обърнем внимание и на невероятните изпълнения на барабаниста Marcelo Moreira. Записът продължава с “Magic Flame”, само заглавието на която ни подсказва, че става въпрос за чист пауър метъл - и си е така. Мелодични куплети, изпълнени с енергия припеви и виртуозни сола се изреждат чак до края. “All I Am” е заслужената балада след този предход между резачки. Песента определено си заслужава, но лично на мен ми беше малко рано за балада и с нетърпение чаках следващите. Все пак е интересно да се обърне внимание на последните припеви, които са изпяти хорово и се получава нещо наистина чудесно. Следващата композиция се нарича “You will Understand” и показва защо съм нямал търпение. Думите “НЕВЕРОЯТНА ПЕСЕН” определено са слаби да я опишат - всичко, което си представях да бъде този албум, е събрано в нея. Песента започва наистина доста странно и почти психопатски, но след това преминава в наистина невероятна резачка, на фона на която звучат симфонични елементи. Точно в средата на албума можем да чуем как Almah дават урок по прогресив метъл и определено набиват шамар на групи, изявили се в този стил и самопровъзгласили се крале. Трябва да се поклоним и на Felipe Andreoli за гениалния пасаж, изпълен на бас китарата. Чуйте и ще разберете защо... в заглавието си е казано. Да не забравяме, че Almah са бразилци и “Invisable Cage” е може би точно за да ни напомни това. Тук са използвани типичните за тяхната култура ударни инструменти и акустични китари. Лесно можем да намерим отново прилика с класически песни на Angra, което определено никак не е лошо. Обикновено повечето групи слагат бичкиите в началото на албумите си, но във “Fragile Equality” Edu е запазил такива и за финал. Едноименното парче звучи наистина гениално и ако някой някога ме попита: “Какъв стил свирят Almah?”, ще му отговоря: “1000%-ов, изчистен и, мамка му, супер як прогресив метъл!” Защото начина, по който свирят и композират Almah, е на светлинни години пред големи групи в този стил. Имена като Dream Theater и Pain Of Salvation избледняват на фона на това, което представят бразилците, а именно – музика, която може да се разбере и да ти влезе под кожата. Същото важи и за “Torn”. В тези две парчета дори долавяме и траш елементи, което допълнително обърква представите за това докъде могат да стигнат възможностите на тези музиканти. От чист пауър, през симфонични влияния и типичните фолклорни мотиви, та чак до агресивните нотки на траша и тъмните дебри на прог метъла. Да не забравяме, че всичко това е съчетано и събрано в един изпипан до съвършенство албум. Следва невероятно магнетичната “Shade Of My Soul” - втората и последна балада в тавата. В други албуми баладите са много или малко, но тук са изчислени идеално и най-важното - гениални са. За финал можем отново да покуфеем с още една енергична песен - “Meaningless World”.
След края на този невероятен албум не се чувствам изморен или пренаситен и натискам PLAY отново на първата песен, което не ми се беше случвало от доста време. Определено “Fragile Equality” е гениална творба на Almah и невероятно продължение на кариерата на Edu Falaschi. С ръка на сърцето мога да кажа, че Almah запълват дупката, която е зейнала у мен на мястото на Angra, и отварят възможност за нови надежди и очаквания.
