Пределно ясно е, че значителните придобивки в областта на симфоничната музика, специално тези в пауър метъла, напоследък са по-дефицитни отвсякога. Ден след ден никнат като гъби знайни и незнайни банди, една от друга по-безлични и еднообразни. Разковничето се състои в това, че сякаш всички следват един определен модел, а някак не върви да се отделя много внимание на група, която дори не разчупва поне в минимална степен оковите на сухата материя. Но ако е вярна максимата, че всяко правило си има изключение, то появата на младия немски квинтет Dawn Of Destiny се вписва изключително точно в случая. “Rebellion In Heaven” е втори пореден албум в рамките на две поредни години и в определен аспект продължава стилистичната линия на предшественика си “…Begins”, но ако си мислите, че петорката от Германия по някакъв начин се повтаря или лежи върху стари лаври, се лъжете жестоко. Подобрението е налице, а бандата все така демонстрира твърде качествено свирене, сериозен хъс и свежи идеи, което само по себе си неминуемо се отразява на музиката – нещо, което само глух човек не би оценил достатъчно. Извън всякакво съмнение е, че немците са намерили своя стил, защото се справят прекрасно и ни поднасят нова доза изпълнен като по учебник симфоничен пауър метъл, отново много далеч от сивото и скучновато масово производство. За разлика от дебютната тава, инструменталният фон този път е дело само на един китарист в добавка с множеството клавирни интерлюдии, които звучат тъкмо на място в композициите и подсилват влиянието им още повече. Но най-силният коз на Dawn Of Destiny си остава безспорният талант на вокалистката, която този път се подвизава под името Tanja Maul. Всъщност самата тя притежава един от най-силните, емоционални и чисти гласове, с които подобна група е имала удоволствието да се похвали някога, така че на места човек започва да се чуди чии заклинания са по-силни – тези на музиката или на самите вокални линии на фронтдамата. При всички положения Tanja се вписва отлично в бандата и доказва, че умее да борави по наистина впечатляващ начин с гласа си. Като добавим и намесата на допълнителните дет вокали, които акцентират върху определени пасажи, картината на “Rebellion In Heaven” вече става пълна.

Албумът е пълен с доволно количество кратки парчета, изобилстващи с какво ли не – има я енергичната симфонична магия, вкоренена в чистите пауър метъл рифове, не липсват по-леки моменти и най-вече силно запомнящи се мелодии, с които се гордее всяка една от общо четиринадесетте композиции. Като се започне от техничното забързано начало и се мине през оркестралното ядро на отрочето на немците, по-агресивните дет моменти и контрастната мелодичност на песните, чак до самия финал в лицето на една единствена нежна, покъртителна балада – достоен завършек на “Rebellion In Heaven”, представата за времето се губи по наистина магичен начин.

Накратко, втората значителна проява от страна на Dawn Of Destiny притежава достатъчно сила и съдържа необходимото, за да се нареди сред най-забележимите и успешни постижения в областта на симфоничния пауър метъл, с което съвсем не визирам единствено 2008-ма година. Остават надеждите и пожеланията, че бандата ще продължи да ни радва все така ентусиазирано с красивата си, качествена и искрена музика, която вече доказа, че е способна да създава, и то по майсторски начин.