За пръв път се сблъсквам с групата Cloudscape – досега, да си призная, не бях слушал нищо тяхно. По препоръка чух последната творба на шведите, озаглавена “Global Drama”, и не останах кой знае колко очарован, но и не бях разочарован. Истината е, че от началото до края албумът хем постоянно ме държеше на ръба на отегчението, хем не ме оставяше да сменя песента. В “Global Drama” е съчетан наистина много чист и мелодичен прогресив метъл, наподобяващ творчеството на групи като Kamelot, Pagan's Mind, Circus Maximus и Evergrey, но не такъв който има за цел да копира, а със собствено лице и усещане. Невероятни сола и рифове, дело на китаристите Bjorn Eliasson и Patrik Svard, се преплитат с мощните и ефирни вокали на Mike Andersson, като към всичко това е добавено солидно количество симфонични клавири. Една рецепта, която не е нещо непознато, но все пак гарантира успех.
Албума открива “Mind Diary”, която още от началото разкрива пред нас музиката на бандата с цялата й красота от сола и приятни за ухото рифове. Във втората песен - “Darkest Legacy”, могат да бъдат чути и сложните прогресив мотиви, които наистина придават на албума стил и са поставени на доста ключови моменти. “Cloak & Daggers” е обикновената доза симфоничен метъл, където, ако се заслушате, ще доловите приятната прилика с Kamelot. Необходимо е и да се обърне внимание на етно мотивите, вплетени в припевите и в цял пасаж около средата на песента, придващи й екзотика. Албумът продължава с “Paid In Blood” която е значително по-тежка и агресивна от предходните и ни показва как групата ориентира рифовете, солата и дори част от вокалите партии към една далеч по-мрачна насока, но за сметка на това куплетите остават епични. Това може да бъде чуто и в “The Silence Within”, като на места много отявлено напомня на Evergrey. Тук отново вокалите и текстът са направо чудесни, а клавирите придават едно драматично чувство на цялата песен. Началото на “One Silent Moment” е много силно - с гайди, чиято мелодия преминава в китарни рифове и клавири; наистина много приятна песен. Върхови моменти в опуса са “Alogoas” и “Eyes of Jealousy” - много епични и запомнящи се композиции. Редно е да споменем и царствената балада “Fragile”, която следва прогресивната, но и същевременно комерсиална “Static”. Друго интересно прогресив парче е “Ritual of the Blade”, което тук започва с любопитни азиатски мотиви, които се вплитат през цялото време и в куплетите. За финал е оставено поредното прогресарско парче - “Justice”, което се вписва идеално в цялата атмосфера на албума. Тук отново симфоничните клавири играят важна роля.
Погледнато общо, “Global Drama” не е революционно гениална творба или дори нещо, което би ви преобърнало представите за добър албум. Въпреки това, аз го препоръчвам горещо, защото ми хареса много и определено засили интереса ми към тази група. Сигурен съм, че и феновете на прогресив метъла от равнището на Evergrey, Pagan’s Mind и дори Kamelot ще останат доволни от това произведение.
