Ревюта
Група: Haggard      Албум: Tales of Ithiria      Автор: Braindead      Септември, 2008

 

Haggard е една доста нетрадиционна метъл банда. И все пак повсеместно уважавана и харесвана. Защото те имат способността да омагьосват: с текстове, с тематика, с музика. А музиката при тях е с главно “м”. Доста години вече немалкото почитатели тръпнаха в очакване на четвъртия им студиен албум. “Tales of Ithiria” от зараждането си стана интересен за феновете, защото е различен тематично. Ако преди в текстовете на симфоничните метъли четяхме общо-взето история, сега концепцията е дело на вокалиста и мозък на групата – Asis Nasseri. За да ни се поопънат нервите особено спомогна почти едногодишното забавяне на творбата. Безброй очаквания, искрено тръпнене. И ето го албумът най-сетне! Успя ли той да удовлетвори феновете, как се справи с летвата, която предшестващият го епос за Галилей вдигна?

Историята в албума се развива във фантастичната страна Ithiria, на чиито граници се води колкото драматичната, толкова вечна битка между Добро и Зло. И явно Asis е попрочел Толкин, защото изказът се родее с класическия фентъзи модел. И така, интрото “The Origin”, което звучи като ефирна филмова музика, описва пасторална картина и въвежда образа на главния герой. Но от настоящото спокойствие разказвачът ни връща назад във времето на Ithiria, време, което ще реши дали да я има занапред или не. Тъй като неминуемо се говори за битки, едноименната песен звучи прекалено спокойна за тази тематика. И ето този момент бележи целия албум. Липсва онази динамика, която спомогна за самобитността на стила на Haggard. В целия “Tales of Ithiria” метълът сякаш остава на по-заден план от неокласиката и акустичната средновековна музика. Не зная дали целта е била нещо по-обуздано, но се получва един ефект на очакване на по-голяма разчупеност, която слушателят така и не получава. Да, отново има прекрасни хорове на английски, немски, латински език, тук са си ангелските напеви на талантливите певици... но симбиозата им с по-тежкото я няма, при все бруталното дране на египтянина. Доста кратък речетатив (“From Deep Within”) ни прехвърля към песента “Upon Fallen Autumn Leaves”, в която по-осезаемо присъства метъл. Парчето, разбира се, отново е одухотворено допълнително от прекрасния латински език. В интермецото аз лично се влюбих безвъзвратно. “In des Konigs Hallen (Allegretto Siciliano)” наистина въплъщава дворцовия дух на Средновековието и, както ще се убедите, гения на класическата музика. То е мост към баладичната “La Terra Santa”, чието заглавие още загатва лиризма й, който доста ушебийно я маркира. Следва драматична интерлюдия (“Von Dem Sturme”), с която приказката достига зенита си и това логично води до повече китара в света на виоли, флейти и чела в песента “The Sleeping Child”. По малко странен начин се прекъсва концепцията и усещането на слушателя със следващата – интерпретацията на “Hijo de la Luna” – хита на испанската поп група Mecano. Приказката за сина на Луната е била “разказвана” от певици като Sarah Brightman и Monserrat Caballe. Далеч съм от мисли и твърдения, че Susanne Ehlers пее като гореспоменатите, но дамата определено се справя добре. Още една интерлюдия (“On these Endless Fields”) поднася края на творбата (“The Hidden Sign”), който на фона на целия албум е по-бързичък, но със сигурност не за сметка на емоцията.

Смятам, че феновете ще се съгласят с мен, че творбата е най-слабото, поднесено ни от Haggard досега (поне от момента, в който творят настоящия стил). Това, разбира се, не я прави слаба сама по себе си, просто не е лесно да се надскочат първите три великолепни опуси. Албумът е една хубава приказка, комбинация от типичното за групата: хоровете, красивата средновековна музика, палитрата от различни и все хубави вокали, както и разказвача (който впрочем е великият барабанист Mike Terrana), но идеите не изглеждат развити по онзи прецизен начин, който така издигна предците му.

За финал мога да кажа, че прекалено високите очаквания за записа вероятно няма да бъдат оправдани, но въпреки всичко той е един много красив пример за това как се твори музика. И смятам, че на предстоящия концерт на симфоничните метъли в София на 20. 11 ще станем част от техния вълшебен свят и че ще бъде едно прекрасно събитие!

Ревюта за 2025 година
Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт