Mighty one, never forget, never forget why your skin is thick.
Die defending that which your heart keeps closest.
Деткорът със сигурност не е нещо, типично за мен. Опитът ми с този стил е изключително повърхностен и оскъден, но пък After the Burial успяха да разбудят любопитството ми. И така, без много увъртания – тръгваме.
Картинката е сякаш правена по калъп и събуждаща безброй дежа-вута в съзнанието на запознатия с по-метълкор насочените групи – пет млади момчета, не какви да е, ами американци, са решили да поразтъпчат малко границите на мелодичния дет метъл, и да излязат в откритите води на метълкора, които напоследък стават все по-обширни и по-обширни. Вкарали са доста типично младежка агресия, голяма доза техничност, и в крайна сметка са изкарали нещо никак нелошо, клонящо сериозно и към деткора.
Брутализмът в тавата за мен на моменти надминава този на тазгодишния Arsis, а и виртуозността на младоците в песни като “Cursing Akhenaten”, например, никак не отстъпва на тази на техните вдъхновители. За албума няма какво толкова да се каже – “Rareform” се изслушва на един дъх, поет през разбитата от китарите уста и окървавения нос, защото съвсем в традициите на стила си е кратичък – 35 минути / осем песни. Горепосоченото “Cursing Akhenaten” има някакво леко ориенталско звучене и просто маниакални мелодии, които разбиват съзнанието ти и останалите живи клетки, скитащи из пустотата на мозъка. “Rareform” от своя страна стърже подскачащо, докато не дойде 1 мин. 40 секунда, когато играта загрубява, но в по-мелодичен смисъл. Някъде след това идва и “Ometh”, която също прави силно впечатление и е любима моя песен от тавата – много изпипана, много майсторска, грабваща с прекрасните идеи, вкарани по най-добрия начин в контекста на вокалите на Grant. Който не е от най-блестящите в представянето си, но пък се справя добре с превключването към гроулинг или скрийм, в зависимост от ситуацията. И, по дяволите, просто чуйте солото в песента от 3:15 нагоре! “A Vicious Reforming of Features” пък залага на начален контраст – ударен старт с бавно заглъхващи барабани, постепенно избледняване, след чиято нервна тишина колоните направо затреперват от мощното включване на Grant и колегите му, разярено заключващи последния, осми звяр в клетката, за да завършат новата си творба.
Доста приятна работа са сътворили After the Burial. Както казах – техника, енергичност, нахъсаност в огромни дози в определени части от албума. Не е нещо кой знае колко велико и уникално, но пък мисля, че стига, за да откроим албума като “доста над средното ниво.” Силно издание за стила, разклащащо мислите, че деткорът и метълкорът са изчерпани в преекспонираността си. “Rareform” наистина си е “rare”.
