Да се смесва мелодет с метълкор напоследък стана колкото модерна, толкова и уродлива тенденция. За това какво отне и какво даде тя на сцената може да се разсъждава надълго и нашироко, но не това е предметът на настоящото ревю. Същественото в случая е, че едни от флагманите на вълната - Sonic Syndicate, са тук с новия си опус, забиващ пореден пирон в ковчега на идеята за жанрова чистота и строга обособеност.
“Love And Other Disasters” продължава напълно в духа на предшественика си, но с разликата, че сега песните звучат някак по-зряло, естествено и завършено, без следа от несигурност. Макар много изпипан и като цяло запомнящ се запис, “Only Inhuman” не разполагаше с тази хомогенна безупречност, присъща на една напълно уверена в насоката си банда. Точно в този аспект шведите сякаш са работили най-здраво и сега, изключая един-два предварително набедени хита, липсват композиции, силно открояващи се на фона на останалите. Всичко е издържано на еднакво високо ниво, няма дори следа от пълнеж, а за капак албумът успява да впечатли с емоционалност и доста разнообразие. Маските, с които музикантите се появиха в “Eden Fire”, са свалени и окончателно захвърлени, разкривайки истинското лице на групата - от ударното начало с “Encaged” и агресивно-мелодичния контрапункт в “Hellgate: Worcester”, през зашеметяващата “Jack Of Diamonds”, чак до меланхолията на “My Escape” и спокойната, баладична замечтаност на “Contradiction”.
Шестимата отдавна доказаха, че умеят да пишат крайно грабващи мелодии и не са се посвенили да натъпчат парчетата си с такива и този път. Да, като резултат албумът звучи съвсем достъпно, на моменти почти мейнстрийм, но това по никакъв начин не отнема от въздействието на музиката. Освен това, Sonic Syndicate продължават да приличат единствено и само на себе си, а и не са олекнали допълнително. Без претенции за нещо революционно, бандата предлага своята визия за модерен метъл, съчетаваща специфичен прочит на традиционните мотиви и смело въвеждане на нови елементи.
Тези, които намират Sonic Syndicate за твърде комерсиални, ще оставя да се наслаждават на образци като Dark Tranquillity или Parkway Drive, в зависмост от това кое от двете начала предпочитат. На останалите, склонни да загърбят жанровите етикети и пуританизма, пожелавам приятно прекарване с “Love And Other Disasters”.
