Какво става, когато класиката се сблъска с новаторство? Преди година отговор ми дадоха австрийците Serenity с изключителния си дебют “Words Untold & Dreams Unlived” - впечатляващ албум, който съвсем скорострелно и естествено ги прати на челното място в личната ми класация за миналогодишните дебютанти. Повод за ретроспекцията е вторият запис на бандата, озаглавен “Fallen Sanctuary”, който постигна почти невъзможното и направи първоначалните ми високи очаквания на пух и прах. Защо ли?

Може би защото се надявах на онази изтънчена смесица между класически пауър и перфектни прогресив елементи, която изгради маниашката сърцевина на първия албум на Serenity. В наследника му тя е замесена с помощта на още повече мелодика и симфоничност, докато прогресив мотивите са сведени до абсолютен минимум. Факт е, че групите с подобно звучене вече далеч не са малко, но ако си мислите, че австрийците се доближават и на йота до вече наложената мейнстрийм вълна, се лъжете жестоко. Другата основна черта на тавата е явно целенасочено търсеното звучене ала Kamelot, сочени като едно от основните вдъхновения от самите членове на Serenity.

Безспорно песните от симфо-шедьовъра на бандата са създадени и с целта да бъдат по-достъпни за широката публика, но в този случай няма как да се пренебрегнат креативността и оригиналният подход, чрез който са поднесени парчетата. Все повече се убеждавам, че “Fallen Sanctuary” е от този вид албуми, в които всеки метъл фен може да открие част от или съответно за самия себе си, независимо дали говорим за препускащи сифмо-пауър потенциални хитове като интродукциите “All Lights Reversed” и “Rust Of Coming Ages”, или за въпросния Kamelot-ски дух, долавящ се най-вече в “Coldness Kills”. Налице са и по-леки композиции като красивата “Velatum” и наистина приказният дует “Fairytales” с вокалистката Sandra Schleret (Elis). Друг гостуващ музикант е Maggo Wenzel от Tristwood, който бележи точки с особеното звучене на гласа си, не остава незабелязана ролята и на китариста Lanvall (Edenbridge), отговорен за голяма част от композиционните и вокални аранжименти. Както вече казах, албумът е пълен с различни видове елементи, напълно способни да накарат слушателите да се възхитят на делото на Serenity, което наистина заслужава сериозно уважение. Напоследък все по-рядко ставаме свидетели на такива амбициозни и работещи за популярността си банди с огромен потенциал, който сякаш само чакат да демонстрират на почитателите на тежката музика.

Но все пак е по-добре да оставим музиката да си каже своето, което въобще не е малко, не и при Serenity. “Fallen Sanctuary” доказва тезата и затвърждава високите оценки, които бандата си заслужи още с издаването на дебютния албум, подавайки директна заявка за подобни адмирации и още по-високи очаквания занапред. А какво предстои можем само да гадаем, както казва самата банда – “Still so many secrets and so many tales untold remain…”