Митове. Легенди. Саги. И героите им, и Боговете им, и поуките, и емоциите, същината им. Читателю, разгърнеш ли овехтелите, прашасали от времето корици на коя да е сага, очаквай да се потопиш в нея и да се гмурнеш в най-дълбоките вирове на нейната история. На нейната звучност.

Equilibrium са млади. Equilibrium са талантливи. И явно са решили, че е дошло ранното им време (втори албум, след “Turis Fratyr” от 2005) да разгърнат своята собствена сага, прашна корица със странстващ старец, съпътстван от сянката на Гарвана. Ситуацията с групата е изключително проста – макар и изгрели само преди три-четири години, немските младоци са една от най-положително приетите от критиката, както и от феновете на фолк/викинг метъла групи, внасящи нова, нужна свежест в жанра. Честно казано, бях леко притеснен след масовото напускане на членове от състава след записа на дебюта, но явно баварците са успели да попълнят адекватно празните места и имаме един доста сериозен кандидат за албум на годината пред нас. Техничен, фолкърски, ударен, агресивен, магичен. Просто еквилибриумски.

Още от самото начало на албума проличава една особеност, открояваща се по-ярко в песни като “Blut im Auge” и “Unbesiegt” – по-южняшко, ако мога така да се изразя, звучене. Хладината, северняшкото звучене от предишната им творба са сведени до минимум, което на места прави музиката леко странна и в спор със самия обичаен (досега) стил на групата. Това обаче в никакъв случай не намалява качеството на натвореното от баварците – млади и все още толкова диви, колкото и преди три години, те ни предлагат набор от типично техни си парчета, всяка от които носи своята индивидуалност и красота. Има няколко по-отличаващи се песни на първо слушане, които изплуват над уж фаталното число 13 – става дума за “Snuffel”, вече споменатите “Unbesiegt” и “Blut im Auge”, и нахъсаното “Wurzelbert”. Част от есенцията на сагите е призоваването, споменаването на велики фигури, притежаващи неприсъщи човешки свойства, и Equilibrium спазват и това. “Wurzelbert, Wurzelbert, Wurzelbert, spiel die Fiedel!” призовава Helge Stang и наистина, някъде сред настойчивите му излияния може и да чуем пукота на краката-корени на стареца, свирещ около нощния огън. “Heimwarts” ми направи впечатление в малко по-късен етап от възприемането на албума, но оттогава се е наредило до “Blut im Auge” като най-любимо късче от пъзела на сагите. Игрива, изключително позитивно насочена мелодия съпътства веселяшкия напев на Helge, описващ завръщането в разлистения, пълен с пролетна магичност роден край. “Ruf in den Wind” започва с помитащите нотки на буен вихър и по звучене напомня леко на “Unbesiegt” – тези две песни сякаш са с най-откроен южняшки мотив (какъвто посочих по-горе), и звучат най-отдалечено от наклонностите, които Equilibrium показаха в “Turis Fratyr”. “Бъди като мен, бъди вятъра!” е призива на песента, обгърнат от екваториална мелодика, типичното за Helge грухтене и викове и накъсани китари. След което се прехвърляме през едно по-бавно, по-нетипично настъпване на нощта за Равновесието (“Dammerung”) и, казано по-просто, си идваме на думата. Както съм отбелязвал неведнъж, “Sagas” си няма пиянското и жизнено “Met” или сцепващото небесата “Der Sturm”. Но пък си има “Mana”. Нещо далеч по-епично и нещо, което отговаря напълно на значението на името си. 16 минути, изтъкани от красота, магичност, и редуващи се из главата ми пейзажни картини, гористи местности и свободни небеса. В първия момент си помислих, че ни очаква просто някаква петминутна еквилибриумска песен, която ще замлъкне за около осем други минути, за да разкрие пред слушателя скритото в себе си парче (толкова обичайна практика е станала напоследък, все пак), но дълбоко грешах. Мислех си, че 16 минути инструментал ще ми дойдат в повече и неминуемо скуката ще се вмъкне, бродеща през мелодиите и извивките на тази Творба (държа на главното Т), но и тук бях в грешка. “Mana” е едно от онези неща, за които хората с ръка на сърцето казват, че нямат достатъчно думи, които да стигнат дори за частично описание. “Mana” за мен е това, което направи Equilibrium сякаш друга група в рамките на 16 минути. И да, както сигурно личи, “Mana” ме праща във възторг и някакво съзерцание, съпътствано от празен поглед. Защото и взорът слуша, вкаран в танц от различните фрагменти на магичността.

И за да не звуча като поредния екзалтиран фен, дал максимална оценка на новото баварско отроче, ще кажа, че въпреки всичките си красоти и умопомрачително добре звучащи моменти (тук включвам и цели песни, естествено), “Sagas” е на по-долна стълбица в сравнение с “Turis Fratyr”. Нещо не е толкова грабващо, нещо липсва в цялостната картина на Легендата, която Equilibrium ни разкриват през 2008 година. В началото бях в безкраен възторг от записа, но чувството сякаш е утихнало, а албумът – поомръзнал. Нещо, което обаче още не се е случило с дебюта на групата. Както бях посочил и преди, може би перфектната тава на Equilibrium ще бъде кръстоска между двата им албума. Защо? Ами представете си “Widar’s Hallen”, “Der Sturm”, “Met”, “Mana”, “Blut im Auge” и “Heimwarts”, побрани в един пъзел и греещи в разлистената му зеленина. И за да се върна отново към приповдигнатото, позитивно настроено представяне на “Sagas”, ще кажа, че албумът влиза директно в моя Топ три. Господин Jari Maenpaa, ръкавицата ви беше хвърлена и равновесието иска да пребори сили с вас. Чакаме Ви.