Предполагам, е излишно да казвам, че Neuraxis са сред големите групи на канадската, а и световна дет сцена, което, разбира се, прави големи и очакванията за всеки техен нов албум. Дали те са оправдани за “The Thin Line Between” следва да прецените сами. Като за начало обаче е неприятен фактът, че пиша това ревю с огромно нежелание.

Три години след “Trilateral Progression” заварваме Neuraxis с нов договор (този път с Prosthetic Records), с нов китарист и нов вокалист - Will Seghers и Alex Leblanc, присъединили се още през 2006 – както и с една осезаемо променена концепция за музиката си. Възможно е тези “нови неща” да са им дошли в повече, защото това, което изпълняват в “The Thin Line Between” e сякаш изопачен вариант на предишните им албуми. Обстоятелството, че пресъздават нещо различно, свежо и в някакъв смисъл модерно, в сравнение с по-голямата част от сцената, все още продължава да е в сила, но вече се превръща просто в сух факт, а не в причина да обикнеш тази група и да си я пускаш с удоволствие. Защото смесицата от прогресарски рифове с мъничко траш, малко мелодия и някои дисонансни експерименти се е превърнала в сякаш показно техничарстване и напълно безогледни смени на ритъма и мелодията, които те карат в един момент да се почувстваш изгубен в целия въртоп. По пътя към усъвършенстването си Neuraxis като че ли са изгубили нещо фундаментално, а именно чувството. Най-фрапиращ по отношение на изпълненията си е барабанистът Tommy McKinnon, който, само и само да пасне ударните максимално добре спрямо супер начупения и разкривен ритъм, е превърнал свиренето си в неподражаема купчина от удари по барабаните, която обаче, както при всички други от групата, поражда единствено възхищение, не и удоволствие.

Не бива да си кривя душата, че в “The Thin Line Between” се срещат и някои чудни моменти, като например интрото на “Wicked”, солото на “Versus”, интерлюдията “Standing Despite” или основния риф на “Phoenix”, но те се губят на общия фон на албума, а и бледнеят в сравнение с магията, която притежава “Trilateral Progression”.

Опитах, наистина много силно опитах да харесам “The Thin Line Between”, обаче той така и не успя да ме грабне. Твърде възможно е само при мен да е така, защото канадците определено не са от групите за всеки. Но, взимайки предвид, че принципно харесвам Neuraxis и че предният беше доста силен албум, разочарованието ми от настоящия едва ли би могло да е дотам субективно. Трудно ми е да дам категорична оценка на “The Thin Line Between”, но ако трябва все пак да дам някаква, то тя е по-скоро слаба.