Малко неща предлагат по-приятно изживяване от това да видиш някоя от най-любимите си банди на живо, особено след като години наред въпросната продължава да те изненадва с все по-забележителни албуми. Историята е ясна, още повече, че говорим за име като Tarot, които се записаха като една от най-ярките финландски метъл групи, задържали се на сцената вече повече от 20 години. Marco Hietala, мозъкът зад Tarot, напоследък бе твърде зает с Nightwish, които винаги са били с едни гърди напред в списъка с личните му изяви, а поводът бе издаването на “най-прогресарския” им запис редом със съпътстващото го турне и всички останали козметични прояви. Именно тази откровено маркетингова стратегия накара някои фенове на Tarot да отбележат с горчивина, че от чисто финансова гледна точка Marco и компания вече няма защо дори да си правят труд да записват каквото и да е, или поне не в обозримо бъдеще.

Но ето, че ненадейната поява на “Undead Indeed”, втория лайв албум на Tarot, отново разпали искрицата надежда в сърцата на последователите. Какво по-хубаво доказателство от това, че групата е все така вярна на феновете, а и на самата себе си, както през изминалите две десетилетия? Може би чисто нова тава? Ако не друго, “Undead Indeed” поне намеква за предстояща поява на такава, пък дано чуят финландските божества.

Записът включва проведения през 2007-ма година в Kuopio концерт, люлката на самите Tarot. Изпълненията подсказват, че музикантите се чувстват изцяло в свои води – представянето им за пореден път е на изключително високо ниво, а сетлистът обхваща двадесет парчета от общо седемте албума на групата, като напълно естествено фокусът пада върху последните два. Разликата с единственото до момента лайв издание на бандата, “To Live Again”, е огромна - говорим за период от 14 години на творческо развитие и съвсем заслужено трупане на популярност. Tarot вече са не какво да е име и това си личи най-малко по реакцията на публиката преди и след всяко едно изстреляно от любимците им парче. Първата половина на концерта акцентира именно върху “Crows Fly Black” с неговите съвършени, хитово звучащи композиции. Седем от десетте песни от последния албум на Tarot са подбрани изключително на място като пейзаж, обогатяван от старите бисери в творчеството на бандата, представящи я в пълния й блясък. Бек-вокалистът Tommi Salmela като че прави напук на всичките си противници чрез прекрасно изпълнените си партии, които хич не са малко. Пределно ясно е, че доверието, което двамата братя Hietala оказаха на младия музикант е напълно оправдано, защото в ръцете на Salmela са поверени както множество парчета от “Crows Fly Black”, така и изцяло водещи роли в композиции от сорта на емблематичните “Veteran Of The Psychic Wars”, “Undead Son” и “Crawlspace”. Едни от албумите с най-голям интервал помежду си - “Suffer Our Pleasures” и “Spell Of Iron”, се конкурират за второто място по подбрани сетлистови парчета, не са тотално забравени и любимите на всички “Stigmata” и “For The Glory Of Nothing”, а резултатът е все един и същ – независимо дали изпълняват песни от 2006-та или 1986-та година, Tarot го правят с енергия, качествено свирене, невероятно сценично присъствие и пълна отдаденост.

Това е и универсалната формула за успех, както всички знаем, но поклон и възхищение печелят заради факта, че я прилагат успешно вече толкова години, без да навлизат в блатото на масовия комерсиализъм. Няма как да мина и без една гореща препоръка към феновете на бандата – обърнете внимание на DVD-то с видео записа на концерта, за да станете свидетели на поредната нощ, в която Tarot сбъдват мечтите на всички присъстващи в залата, а съдейки по собствената си реакция, защо не и тези на косвените наблюдатели? Ако има излишен момент, то това е онзи, в който Marco задава въпроса: “На сцената сме вече повече от две десетилетия, живи, неживи... Смятате ли, че сме мъртви?” Пълен абсурд, по дяволите! Tarot са по-живи от всякога и го доказват за пореден път.