Дойде време за мрачните извечни пророчества, които отново намериха благоприятна почва сред сърцата на безбройните поклонници на португалския квинтет Moonspell. Този път, обаче, иде реч за нещо друго, по-силно и влиятелно. Тазгодишният носител на Апокалипсиса носи концептуалното заглавие “Night Eternal” и е тук, за да посее семената на разрухата и омразата, докато в същото време разкрива романтичната и красива страна на Смъртта. В исторически аспект бандата винаги се е отличавала по силата на своята иновативност – тенденцията им два поредни албума да следват една и съща стилистична линия е изключително дефицитен случай, затова не преувеличавам, когато казвам, че Moonspell наистина са сред най-успешно експерименталните групи на съвременната метъл сцена. Положението с “Night Eternal”, осмият студиен запис на португалците, е по-различно. Интервалът мужду него и предшественика му “Memorial” бе отбелязан с две повече от добре приети от публиката компилации и презаписи. Ето, че търпението на всички, които през това време чакаха с трепет появата на следващото унищожително творение на бандата, е възнаградено... и то как. Този път приликата между “Night Eternal” и “Memorial” е налице така, сякаш Fernando Ribeiro и компания са нацелили перфектната формула за баланс между едни от характерните черти на творчеството си, компилирани с най-тежкото звучене на групата до момента. Самият Fernando отбелязва най-сложното си и запомнящо се представяне под приглушената светлина на прожекторите, изливащ нерадостната си тирада под съпровода на чудовището Nisroth зад касите и резачките, излизащи изпод китарните струни на Amorim и Paixao. С други думи, всичко е налице за един истински и непоклатим шедьовър, какъвто е “Night Eternal” без всякакво съмнение.

Встъплението на “At Tragic Heights” е ознаменувано със заклеймяващ библейски цитат от Откровението на Йоан, звучащ сред тихи арабски песнопения на фона на симфонични оркестрации. Историята е центрирана върху низвергната от царството на светлината жена заради постоянните й търсения на истината, а Fernando за пореден път доказва таланта си на безпогрешен разказвач и оракул на злото чрез безспирните си дрезгави ревове. Безжалостните му предсказания намират кулминационната си точка още в едноименната черна приказка “Night Eternal”, или зората, която човечеството никога няма да дочака заради унищожителното си влияние върху земята. Стакатото от двоен бас и барабанни издевателства подчертава силата на посланието, за да отстъпи пред задушаващата възприятията клаустрофобична обстановка на “Shadow Sun”. Хитовият сингъл “Scorpion Flower” представлява дует с певицата Anneke Van Giersbergen, внасящ щипката романтизъм чрез контрастното сравнение на жилото на скорпиона с привидната свежест на красиво цвете. Симфоничната готическа атмосфера е смазана брутално чрез гневните прозрения на агресивните “Moon In Mercury” и “Hers Is The Twilight”, наред с постоянния обезпокоителен намек за това, че нещо сред хората е тотално сбъркано и заменено с мазохизъм, водещ до края на жалкото им съществуване. Причините за това са конкретно посочени в покъртителния сценарий на “Dreamless”, историята на Луцифер и Лилит – първата двойка, началото на лъжите, предателството и трагичната любов. Безкомпромисното тежко звучене на “Spring Of Rage” ознаменува финалните мигове на откровенията преди заключителната “First Light” с нейната дуумаджийска атмосфера, кресчендо и класически мелодии. Парадоксалната заигравка със заглавието остава като тревожен намек след приглушените богохулствени слова на Fernando – “first light, cursed be…!”, но няма как да пропусна и кристално ясното послание на един от бонусите към албума, а именно “Age Of Mothers”. Поредната тежка композиция с още по-притеснителна лирическа препратка за саморазрушителната нагласа на човечеството и апотеозът на земята, идеализирана чрез женско тяло, което никой не е достоен да докосне. Хоровото пригласяне и китарният фон продължават да звучат дълго след затишието на финалните ноти, сякаш за да напомнят за зловещата идея на Moonspell, която съвсем определено е постигната.

Пределно ясно е, че садистичният начин, по който бандата разказа играта на всички свои почитатели, е нещо много повече от обикновена меркетингова стратегия. Нещо повече, “Night Eternal” е от този тип записи, чрез които човек спокойно може да преоткрие творчеството им така, че да остане завинаги в изсмукващата живота прегръдка на музиката. Определения като комерсиална и повтаряща себе си група открай време предизвикват единствено снизходителен присмех именно заради постоянното търсене на разнообразие и новаторство от страна на Moonspell, а след този албум подобни биха звучали по-абсурдно от всякога.