Krisiun са безспорни популяризатори на бруталния дет метъл, по-конкретно на този, идващ от техните географски ширини, без значение доколко именно те са най-достойните за тази роля. Няма съмнение, че са дали голям принос за стила си, но по отношение на оригиналност, да си кажем честно, те съвсем не са на челните места в родината си, а и в света. Въпреки това, Krisiun винаги са били обещаващо име, когато става дума за чиста агресия и стени от звук без намесата на каквито и да е било екстравагантности или излишни напъни. Тази тяхна формула обаче като че ли започна да се изчерпва и сякаш насоката, която бразилците избраха преди повече от десетилетие, започна да потъва сама в себе си. И на тази мисъл, след като миналата година слушахме “AssassiNation”, ме наведе последната тава – “Southern Storm”.
Наистина ми е трудно да напиша ревю за този албум, защото малкото, което може да се каже, не е никак добро. Отначало ме грабна много, казах си “Точно така, момчетата продължават да мачкат, явно “AssassiNation” е бил само почивка!”, а после започнах да си задавам някои кофти въпроси, като например “Това умишлено себеповтаряне ли е, целящо поддържане на звученето, което феновете харесват, или изчерпване на идеите?” и още по-неприятната констатация “Май нещата отиват надолу…”.
Тримата братя Kolesne като че ли са вече спокойни, че са си опазили Златната ябълка от милионноглавата фенска ламя и затова не са си дали много зор в “Southern Storm”. Това не може да бъде прикрито нито от изрядното продуциране на Andy Classen, нито от безупречната техника на съвсем резонно възхвалявания Moyses с китарата. Новият албум звучи като поредно попълнение в дискографията на Krisiun, без в него да е вложена идея или пък някакво особено чувство, а второ такова издание си е направо озадачаващо. Да, има няколко чудесни песни – например отварящата “Slaying Steel”, “Combustion Inferno” или “Contradictions of Decay”. Но макар те да имат в себе си всичко, което качествения брутален дет трябва да съдържа по дифолт, не могат да се сравняват с нито една от трупомелачките в “Conquerors of Armageddon”, да речем, или дори в “Black Force Domain”. Освен споменатите три парчета, всичко друго е откровен пълнеж, най-неприятната част от който е кавърът на Sepultura “Refuse/Resist”. Основен проблем на композициите в “Southern Storm” е (като изключим себецитирането от предни албуми), че са твърде еднотипни дори и помежду си. Самата им структура е еднообразна и в един момент това неизбежно се натрапва в слуха.
Реално, “Southern Storm” не страда от други проблеми – никой от състава не се справя технически по-зле от преди, не са започнали непосилни и безсмислени експерименти (не че някой го е очаквал). Но май единственият недостатък – липсата на каквато и да е било идея, дори безогледното преповтаряне на добре заучените похвати – е далеч по лош от всичко друго. Защото е твърде възможно този нов албум да бележи залеза на Krisiun. Но с техния залез едва ли ще настъпи непрогледна нощ на бразилската дет сцена, защото има други, твърде подценявани групи от онзи край на света, които достойно да заемат мястото им.
Ала нека не отписвам ветераните толкова лесно – няма да си пусна “Southern Storm” отново, но… Може би следващият албум ще се върти повече!
