Творчеството на дадена банда често криволичи по най-невероятни пътища, което още по-често е повод за недоволство сред фенските маси. Това понякога е процес, който групата не контролира напълно, защото е част от нейното собствено развитие, а друг път е умишлена намеса от страна на ненаяли се мейджър лейбъли, но независимо от причината, феновете рядко си правят труда да разбират промяната у своите любимци. При всички случаи много групи за залязвали, именно защото пътят им ги е извел там, където малко хора ще пожелаят да ги разберат. Има обаче и немалко такива, чието творчество се асоциира с непрекъсната промяна и чести изненади и колкото и странно да е, такива банди има и в дет метъла. Точно за една такава група и новия й албум иде реч сега – Aborted със “Strychnine.213”.
Днес белгийците ни показват, че продължават по стъпките, които посочи “Slaughter & Apparatus: A Methodical Overture”, но само в общи линии – развитието им съвсем не е спряло. В “Strychnine.213” чуваме един доста интересен и несъмнено замайващ главата коктейл –мелодични рифове, смесени с немалко деткор и влияние от късните Death, плюс все още незаличените брутал дет корени на групата. Като резултат получаваме саунд, който съвсем не бива да се слага в графата метълкор / мелодичен дет метъл, както чух да се изказва не един. В този албум си проличава как Aborted лека-полека достигат до това, което сами предопределят години наред и което все по-ярко ги откроява сред иначе относително еднородната маса на бруталната дет сцена.
От 1995 година, когато се събират, досега, Aborted са претърпели доста смени в състава си, но двигателят и създател на бандата - вокалистът Sven de Caluwe, продължава да води повече от успешно. Той е композитор на огромната част от песните и майсторството му определено си струва да бъде специално споменато. Продуцирането също трябва да бъде отбелязано като силна страна на “Strychnine.213”, защото е много стегнато, ударно и е дело на Eric Rachel (The Red Chord, The Black Dahlia Murder, God Forbid).
Поради изключително специфичното си звучене, “Strychnine.213” не е албум, който ще грабне ухото веднага – това по-скоро е тава, в която трябва да вникнеш стъпка по стъпка, песен по песен. След две-три пускания обективният слушател няма как да не обърне заслужено внимание на парчета като интрото “Carrion”, ударното “Ophiolatry On A Hemocite Platter”, мелодичното “A Murmur In Decrepit Wits” или гневното “The Obfuscate”. Има от всичко – ярост, бързина, атмосфера и несъмнена експресия, като комбинацията от тези неща може да бъде достойнство само на група, изминала дълъг път и натрупала достатъчно опит.
В този албум си личи, че белгийците са създали и записали всяко парче с особено внимание, с много прецизно чувство за мярка и несъмнен усет за внушението, което ще предадат. Намирам развитието им за повече от сигурно, и то в положителна насока, но жалкото е, че твърде много хора ще подходят предубедено и няма да му отдадат заслуженото. За тези обаче, които не смятат да се доверят на друго, освен на ушите и неподправеното си чувство за качество, “Strychnine.213” със сигурност ще бъде удоволствие.
