Питам се какво е останало днес от Cryptopsy? Име, марка за нещо, но какво – все по-неясен и все по-назад във времето остава отговорът на този въпрос. Както лешояди оглозгват труп сред саваната, така и редица дет музиканти сякаш си клъвват по някоя и друга мръвка от безжизненото тяло, оставяйки накрая гол скелет, който вече е като че ли напълно довършен. Доказателството? Cryptopsy - “The Unspoken King”, излязъл на 26 май, отново чрез Century Media.

Повторното напускане на Lord Worm след “Once Was Not” беше сигурен знак за мнозина, че връщане към качественото звучене няма да има, но тогава не исках да повярвам на това. Днес, когато в състава единствен стар член е останал Flo Mounier на барабаните, скептицизмът отпреди година се оказва твърде основателен и направо ме боли като си помисля, че старите Cryptopsy никога повече няма да ни зарадват. В “The Unspoken King” свири почти изцяло нов състав, изключая вече споменатия Flo и Alex Auburn, появил се в предишния албум, като дебюта си правят вокалистът Matt McGachy и… клавиристката Maggie Durand?! Да, в Cryptopsy днес чуваме и клавири…

…и чисти вокали. И твърде много деткор, и безцелни композиции, целящи сякаш максимално много шум, и тотално омешан траклист. И доста натрапващо се чувство за липса на каквато и да е било идея, може би с изключение на изсмукването на още някой и друг долар от името Cryptopsy. Да, това несъмнено е екстремна музика, в която звукът на китарите е доста подобен на преди и в която все още има техника и нещо дет, но какво точно – съвсем не е ясно. Вземете например отварящото парче “Worship Your Demons” – ударно начало, много бързина и ярост – оставя впечатлението, че следва нещо добро, но това впечатление се разваля още с втория трак, а третия – “Bemoan the Martyr” – доказва безпрекословно, че това не са Cryptopsy. Протяжни чисти вокали, изпълняващи прекалено имоушънъл текстове, с инструментал, който наистина те кара да се питаш коя, аджеба, а тая група. Следва “Leach”, чието начало доста наподобява някой втежнен пънк, а “The Plagued” убеждава, че и този път ще се наложи да следваме максимата “оплюй новия вокалист”, при това не от хейтърщина, а защото Matt McGachy се справя покъртително зле. Следва едно от малкото относително читави парчета – “Resurgence of an Empire”, но веднага след него се намесва “Anoint the Dead”, сякаш за да затвърди впечатлението, че целта е просто да се вдига шум. “Contemplate Regicide” щеше да е хубаво парче, ако не бяха неуместно (за кой ли път) вкараните клавири и чисти вокали. “Bound Dead” можеше да звучи и по-зле, но като че ли никой не си е направил труда да звучи и по-добре, а аутрото “(Exit) the Few”, точно като за финал, ме кара да се питам какво, по дяволите, слушах през последните 47 минути?!

Ясно е, че сегашният състав на Cryptopsy не си е направил труда да даде на феновете това, което толкова горещо мечтаят вече години наред, но поне можеше да си смени името, та да не ни е яд толкова. Със сигурност няма да си пусна “The Unspoken King” отново, но оставам с крехката надежда, че Cryptopsy ще изплуват… някак си… някога…