Често обвиняват Debauchery по две точки: първо – повтаряли се сами твърде много, напълно безидейни били; второ – нищо особено или трудно нямало в това да свириш рок с малко бластбийтове, сваляйки настройката в си и да вкараш харш вокали. Не че тези неща нямат своите основания, но хората, които ги твърдят, следва сериозно да се замислят над факта, че в края на краищата Debauchery просто не са за всеки. Това е музика за непоклатими дет метъл фенове, които знаят какво да поискат и очакват от дадена група.
В случай, че някой се счита за такъв, а не се е запознал с Debauchery досега, новата тава “Continue to Kill” е удачен повод. Всъщност точно толкова удачен, колкото и всеки друг Debauchery. Това е типичен за германците албум, който се взима на един дъх – без излишно лигавене, без уговорки – само безжалостно стържене и тлъсти рифове, темпо, подбрано за куфеене, солидни и дълбоки вокали и всичко това овкусено с рокаджийски мелодии и мръснишки черен хумор.
Пускайки “Continue to Kill”, ще чуем 14 песни, издържани в най-добрите традиции на тази издънка на дета. Още интрото “It Pleases Us to Kill” дава тон за безжалостната сеч, като до края на албума думата “kill” ще бъде навъртяна поне 30 пъти, а “blood” - поне 15. В рамките на четирийсет и четирите минути слаба песен практически няма, защото и съществена разлика между парчетата отсъства, но специално внимание заслужават кавърът на Slayer – “Angel of Death”, който е абсолютна месомелачка, “Hard Rockin’”, която си е AC/DC с малко променено заглавие и дет вокали, и последният трак – “Walking Glory Road”, който пък е твърде грабващ с малко по-атмосферичното си звучене.
Въпреки обвиненията, Debauchery заслужават умерени адмирации (от незаслепени фенове!) за това, че все пак са група на няма и девет години, а ни предлагат напълно завършено звучене, което малко или много си е характерно само за тях. Допълнително, са истински шегаджии, при това неподправени, което си е свеж полъх от обикновено супер сериозната, лъхаща на крипта дет метъл сцена. И още нещо - правят всичко с лекота – иначе нямаше всеки албум да съдържа по 13+ парчета и да издават всяка година. А това явно е похват на група, която не се взима твърде на сериозно, а просто иска да ни даде много, много материал за куфеене и, кълна се в Рогатия, прави го! Така че, както Thomas се провиква в края на албума: “Death metal maniacs, I salute you!” *bang*
