От началото на 2008-ма досега, рядко имахме шанса да се насладим на някой наистина класен блек метъл продукт. Нямам предвид само за първичния, стържещ блек - говоря и за по-мелодичните му направления. Е, ето, че се появи дългоочакваният за мен шести албум на срамно неизвестните Saxorior. Защо толкова качествена блек метъл група е толкова непопулярна, ми е наистина странно, особено като вземем предвид, че не се опитват да докарват “трю” звук; албумите им не са записвани в мазета. От друга страна, звученето им е много здраво, но и мелодично. При наличието на такъв баланс в музиката е наистина неочаквано толкова малко хора да са чували за Saxorior. Искрено се надявам това да се промени, защото ако чуете новото им творение, озаглавено “Volkerschlacht”, и сте поне малко фенове на блек метъла, ще се уверите, че става дума за сериозна банда.

Тавата съдържа 11 композиции, които са тежки, мелодични, епични и силно атмосферични. Текстовете са свързани с немската история, като се набляга на по-неизследвани от други групи периоди, като XVIII и XIX век. Както казах вече, постигнат е чудесен баланс между мелодичност и агресия. Oбаче не става дума за женски вокали, даже и чисти такива няма да чуете в записа - тук всичко е харш. Акустичните моменти също се срещат много често, което допринася за цялостната атмосфера, наред с чисто филмовите интродукции и сполучливите фолклорни интерпретации. Клавири също има, но наистина са на много заден план - ако човек не се вслуша специално, за да ги открие, повярвайте ми, много трудно ще ги усети. Ако ви се слуша нещо новаторско, то определено Saxorior не са вас, защото в музиката им са издържани най-добрите мелоблек традиции, без обаче да звучи шаблонно.

“Volkerschlacht” няма да е блек албумът на годината, но определено ще влезе в Топ 15. Повечето от причините изредих по-горе, но е редно да допълня, че Saxorior са група, която съществува от почти 15 години, а “Volkerschlacht” е техният шести студиен албум. Споменавам това, защото рядко се срещат състави, които запазват най-доброто от старото си звучене, като в същото време се развиват по доста адекватен начин. И така, мисля, че казах достатъчно - остава само да си пуснете албума и да се потопите в уникалната атмосфера на Saxorior, на които пък пожелавам да продължат в същия дух и скоро да получат признанието, което несъмнено заслужават!