Kataklysm стават толкова добри в това, което правят – готов съм да се обзаложа, че след още няколко слушания “Prevail” ще се нареди сред любимите техни албуми! И преди някой да повдигне учудено вежда за това, че бих сложил новото им произведение до албуми като “Shadows and Dust” или “Serenity in Fire”, веднага започвам да се аргументирам.
Канадците впечатляват с това, че още от средата на деветдесетте следват своя собствен път, без да кривнат от него нито веднъж, или поне без нито една стъписваща крачка. По този начин утвърждават своето собствено звучене и се развиват, минавайки през различни периоди, но никога изневерявайки на себе си вече петнайсет години. Така днес се стига до “Prevail” – албум, който побира в себе си и агресивността на “The Prophecy (Stigmata of the Immaculate)”, и мелодичността на “Epic: The Poetry of War”, и запомнящите се, ударни хитове, като тези в “Shadows and Dust”.
Продуцирана от Jason Suecof (All That Remains, Trivium, Chimaira, God Forbid, a в момента и по завръщането на Cynic), новата тава на Kataklysm блести с гост-участията на Pat O’Brian (Cannibal Corpse) и Dave Linsk (Overkill), които заедно със самия Suecof изпълняват солата в песните “Blood in Heaven”, “To the Throne of Sorrow”, “The Vultures Are Watching” и “The Last Effort (Renaissance II)”. Очевидно решението за тези участия е продиктувано от успешното включване на музиканти от Into Eternity в предишния албум, както и вокалите на Peter Tagtgren и други в още по-старите им произведения, но в “Prevail” този ход е още по-развит и впечатляващ. Изданието съдържа и бонус DVD, включващо песни от предните три албума, изпълнени на живо в Интернет концерт от 3-ти декември 2007-ма.
Едно от нещата, несъмнено спомагащи за успеха на Kataklysm, е фактът, че съставът им не е претърпявал значителни сътресения и смените на членове, както и размените на ролите в групата, са се случвали регулярно и без излишен шум. Така днес на басa отново бумти Stephane Barbe, на китарата пили Jan-Francois Dagenais, вокалните партии отново се изпълняват от Maurizio Iacono, a над барабаните издевателства все същият Max Duhamel. Последният, впрочем, вероятно ще бъде източник на известно недоволство сред феновете, защото (колкото и невероятно да звучи) и той е човек, и не е възможно да поддържа същите ненормално високи обороти със своята “барабанна установка”, каквито се чуваха в миналите албуми. От “Serenity in Fire” насам неговите извращения в ритъм секцията чувствително намаляват и, макар “Prevail” да не страда от липса на бързина и ярост, едвам чувстващото се понижение несъмнено ще бъде повод за недоволство.
Като структура “Prevail” е в пъти по-хомогенен от своя предшественик и като цялостно произведение, и като отделни песни. Няма ги епизодичните полу-кораджийски рифове, нито моментите на откровено циклене, които бяха сред минусите на “In the Arms of Devastation” и го направиха така противоречив в ушите на фенове и критика. Днес имаме запомнящи се, вихрени припеви, рифове за масово унищожение, красиви сола, чудесни текстове – въобще всичко, което Kataklysm ни показаха, че умеят през годините, при това умело съчетано и внимателно балансирано. Звукът е много по-наситен и ударен, което се дължи както на отличните композиции, така и на ушевадно доброто продуциране, а такъв звук е нещо, което определено липсваше дори и на някои от най-слушаните стари парчета на бандата. Всичко това ме кара да мисля, че канадските екстремисти съвсем не са се пуснали по течението, а обмислят всяка своя стъпка и по този начин предопределят собственото си бъдеще - това ги отвежда до върхове в дет метъла като “Prevail”. Поради своята хомогенност, силни или слаби парчета е трудно да бъдат откроени, но с мощните си припеви и емоционални сола “Taking the World By Storm”, “As Death Lingers”, “The Vultures Are Watching” и “The Last Effort” (достойно продължение на предишния “Renaissance”) няма как да не станат любими песни на верния фен.
Новата тава на Kataklysm наистина е есенция на най-доброто в тяхното творчество, а защо не и в по-мелодичния дет и ако трябва да агитирам – чуйте “Prevail”, няма как да останете разочаровани, не и ако слушате метъл!
