Изминаха близо пет месеца от интервюто ни с Michael Kammeyer и дори още повече от новините, че Pyramaze работят по нов албум със самия Matt Barlow като вокалист. След седем години почивка, Matt изненада цялата метъл общност със завръщането си в творбата, озаглавена с безкрайно простото и комерсиално “Immortal”. Новината, че той ще бъде вокалист на датчаните беше твърде хубава, за да е истина и не след дълго пристигнаха и новините за завръщането на Barlow в Iced Earth. Това, разбира се, означаваше, че той само ще запише “Immortal” и нищо повече, което изглежда като доста некоректна постъпка, при положение, че в изявление само месец преди това той заявява, че Pyramaze са една много талантлива група и той ще продължи да работи с тях. Макар и разочарован, Michael обяви, че разбира и одобрява решението на Matt и е чест, че гласът му ще представи “Immortal”.
Фактите и историята настрана, нека сега обърнем внимание на самия запис. “Immortal” e трети в дискографията на групата. По думите на Michael, той не е концептуален и няма никаква връзка с предходните две творби на Pyramaze. Просто сбор от мисли, текстове и музика на едно място и нищо повече. Тази липса Michael oбеща да запълнят с наистина велик като цяло албум… Дали?
В “Immortal” ни въвежда интрото “Arise”, което е доста епично и типично за стила на групата. Като фон звучат тежки, ехтящи барабани, на които пригласят нежни хорове. Почти моментално след това започва с пълна сила “Year Of The Phoenix”, която буквално “рути кочини”. Matt Barlow също отбелязва положителна точка с влизането си в албума, а по този начин и завръщането си на метъл сцената. Наистина, фактът, че гласът му е във върхова форма, не може да се скрие или подмине. Това парче и “Caramon’s Poem” бяха първите две композиции, които бандата избра да представи на феновете си в Myspace един месец преди излизането на албума. За съжаление, единствено в тях се улавя типичният дух на групата от “The Мelancholy Beast” и “Legend Of The Bone Carver”. Tова обаче не ги прави по-добри от която и да е песен от последните, защото липсата на Lance King личи повече от всякога. Началото на “Ghost Light” звучи някак си доста финландски с този тежък риф, съпроводен от нежни, тип Nightwish клавирчета, сякъш изпълнени от още по-нежен клавирист. Лошо няма, парчето наистина цепи мрака и е сред фаворитите ми в албума. Не съм сигурен обаче дали гласът на Barlow ме накара да чуя нещо познато от Iced Earth в песните “Touched by the Mara” и “A Beautiful Death”. И двете са невероятно добри и лесно се забиват в съзнанието, но дори това не им помага да не звучат като пълнеж. “Legacy in a Rhyme” е една от песните, които казват всичко само със заглавието си и определено не са нужни много слушания, за да стане любима на всеки. Изключително силна мелодия на пиано и още по-добра работа на Matt с вокалите. В тази песен той доказва, че не е загубил способността си да прави магични балади и че тембърът му е в състояние да реализира чудеса. Песен, която не успях да разбера от първото, второто и дори от седмото слушане, е “The Highland”. Тук също може да бъде уловен ирландски фолклорен мотив, има и доста хорово пеене, което донякъде напомня на Blind Guardian. Друг фаворит е “The Shadow Of The Beast”, която, за съжаление, колкото и да е качествена, щеше да звучи далеч по-добре с Lance King. Албумът приключва с “March Through An Endless Rain”, която е сходна с интрото - малко странен начин да приключи албум, който не е концептуален.
До момента може би ще си кажете: “Този пък не спря да храни якия албум и не каза нищо хубаво”. Напротив, не искам да бъда разбран погрешно. “Immortal” е страхотен, но не е това, което очаквах. Като цяло бих дал 9/10 на всичко в него, дори на изпълнението на Matt. Доволен съм и от факта, че той се завърна в Iced Earth и няма да работи вече с Pyramaze. За съжаление слагам албума на трето място след другите им два и се съмнявам мнението ми да се промени.
Pyramaze постигнаха максимума за момента. Можеха да разочароват много повече с композициите си, а можеха и да изберат вокалист, който да прецака напълно албума. Те не го направиха и са постигнали перфектния баланс. За тях най-трудното тепърва предстои - изборът на подходящ фронтмен ще е много трудна задача. Дано занапред да успеят да запазят този баланс или да наклонят везните в своя полза.
