Бей Ерия отново пуска на свобода едни от чудовищата си, за да пометат слушателя със скорострелен, мощен и образцов траш. След излизането на осмата творба на Testament - “The Gathering” през 1999, сякаш някакво проклятие надвисна над бандата, смени в състава и здравословни проблеми, с които обаче американците успешно се пребориха. И след близо десетилетие траш легендите се завръщат, не само с нови сили и хъс, но и със златната комбинация от велики музиканти, начело с уникалния китарен виртуоз Alex Skolnick. За мълниеносната ритъм секция в този албум са отговорни Paul Bostaph и Greg Christian, и, естествено, на линия отново е невероятната комбина между човека-глас Chuck Billy и големия китарист Eric Peterson. Албумът не просто си заслужава деветгодишното чакане (изданието от 2001-ва е просто преиздаден класически материал), но успява майсторски да балансира неумолимия осемдесетарски ударен траш и по-модерните мотиви, които леко и безпроблемно намират място в продукцията. В по-конкретен план, записът е по-мелодичен от непосредствено предшестващите го тави, но не се отърсва от дет влиянията, наложили се върху бандата с тях.
С пикантното, по ориенталски орнаментирано интро “For the Glory of…” Skolnick създава една музикална картина, която сякаш поражда напрежение в очакване на същината. И тя далеч не закъснява, а нахлува като ураган с невероятната “More than Meets the Eye” – истински рай за почитателите на бързите солидни рифове и мощната ритъм секция. Още по-хубавото е, че при Testament не говорим за онази детинска полу-хаотична енергичност, характерна за 80-те, а за една по-зряла и шлифована музикална обстановка, в която агресията и мощта са някак обуздани. Която обузданост, впрочем, сякаш не е успяла да докопа Skolnick - виртуозът свири като за последно, солата му помитат повсеместно като същинско цунами в рамките на цялата тава. “The Evil has Landed” е силно запомняща се, откровено концертна песен и кара слушателя дори без да иска да започне да скандира. Отново силна и безкомпромисна композиция, пространно украсена с плътни и красиви китарни мелодии. Мелодии, които в следващото парче затрещяват като гръмотевици. Едноименната мелачка си има всичко – здравина, бързина, тежест, енергия, премазващи майсторски сола и невероятни вокални партии от страна на богоподобния Chuck Billy. Индианецът отново блести с пълната си сила, редувайки мощни траш и дет ревове с невероятна лекота и професионална обиграност. “Dangers of the Faithless” определено е повлияна от по-модерните течения в метъла и във вокално, и в инструментално отношение, но това не успява да измести фокуса от класическата трашърска постановка, а дообогатява записа и показва онази зрялост, присъща на ветераните. Следващото парче, “The Persecuted Won’t Forget”, за сметка на това пък звучи като класика от Бей Ерия – зарибява и помита от първото слушане. Лошото е, че след нея слушателят няма време да върже косата, защото с всички сили нахлува “Henchman Ride”, чийто текст доста добре пасва на емоцията на парчето, а и на целия опус. “Killing Season” леко забавя ритъма, за да пусне отново на преден план Alex, който на моменти наистина няма спирка в излиянията си. “Afterlife” пак напомня за класическите постановки на старите кучета, за което спомагат рифовете и особено вокалите на Chuck, типичното злостно американско траш дране. Разнообразие носят леко мелодетаджийските сола, които успяват да разгърнат вече неизбежно поизтъркания традиционен траш метъл стил. Но не мислете, че леко позабавеният ритъм ще се задържи така. “F.E.A.R.” нахлува с всички сили в тъпанчетата ви. Отново агресия и здравина, солиден саунд и мелодичен, запомнящ се припев. С поредния зъл рев на Chuck тя завършва, за да даде път на последното парче в албума. То е по-спокойно, на моменти показно музикантско, творба с черти на шедьовър, които внасят още доза разчупеност и разнообразие в цялото паметно изживяване, което е изслушването на опуса.
Деветото отроче на американските титани от Testament определено беше чакано дълго и към продукцията неминуемо се таяха различни чувства. След огромните очаквания новият Testament не само че не разочарова олдскуул феновете, напротив, предложи образцов класически траш в изтънчена и шлифована облицовка, с което пък осигури на зверовете още повече почитатели. И ако не може да се говори чак за нова насока в траша, то със сигурност имаме пред себе си едно модерно мелодично траш бижу, още едно наследство за тежката музика от легендите.
