Слава Богу (уточнявам: Один), че се появи новата тавица на тези момчета. Тъкмо се бях зачудил какво става с моето по-особено увлечение в тежката музика – именно фолк/викинг метъла, в година номер 2008. Изключая сгазващия албум на швейцарците от Eluveitie и още един-два по-дребни, ала талантливи творби, имаме пълно затишие в тази ниша на метъла. Heidevolk, екипирани с холандски напеви и призовавания, идват да поразтрошат малко леда на замръзналото блато с боен и вдъхновяващ призив, озаглавен “Walhalla Wacht”.

Гръмотевиците от посивялото софийско небе ли чувам, или може би е началото на стихията “Saksenland”? По-скоро второто, защото воините започват бойния си зов и събуждат в мен една носеща леко горчив привкус нотка в сърцето ми – че не знам холандски. Съвсем сериозно, след като чух албума им реших, че освен руския и шведския, холандският език е изключително мелодичен и в същото време звучи някак епично от само себе си. Събудила саксонеца в слушателя, дружината решава да се прехвърли към сказание за крал Радбод, велик владетел на Фризия, чието име славно и с нотки на гордост бива споменато сред стихията от китари и насилничене над касите. Тук най-вероятно е и точното място да спомена, че холандците имат някакъв нюанс от Vintersorg в себе си, може би главно заради вокалите и мелодичността (наред с неразбираемостта) на езика си. В инструментално отношение и като атмосфера пък силно ми напомнят на воините Menhir от Тюринген, но това не бива да ви навежда на мисълта, че Heidevolk са просто имитатори, намерили своята ниша между тези две банди. Най-малкото, езикът прави групата различна, а ако изслушате леко баладичната и разтеглена “Wodan Heerst”, ще разберете още какво ги изстрелва сред талантливите и запомнящи се младоци във фолк-ориентирания метъл. Мъничките интерлюдии, прошарващи албума (говоря за “Hulde Aan De Kastelein” и “Naar De Hal Der Gevallenen”) освежават обстановката и поне на мен носят пейзажна картина на мъже, насядали около лагерния огън, пиещи медовина и пеещи легендите на народа си, предавани през поколенията. “Zwaarden Geheven” е може би най-забързаната и агресивна песен, не само по отношение на китарите, ала и заради напрегнатите, сякаш препускащи вокали на Mark и Joris. Звученето на песента е съвсем оправдано – все пак при наименование като “Swords Raised” (така се превежда то), последното нещо, за което ще си помислим, е спокойна атмосфера, нали? След битката бурята е утихнала, а птиците пеят, посрещащи новата зора (“Dageraad”). Нежни мотиви и отпускаща, магична музика ни загатват, че това сражение може да е свършило, днешното отдаване на почит към Боговете да е изпълнено, ала ще има още и още нови преживявания и дни, които да завършват така.

Може да съм попрекалил с хвалбите и отдаването на почит към албума, признавам си. Причината най-вероятно се корени в това, че от толкова време не бях чувал нещо ново, което да е толкова заразяващо и едновременно тежко и мелодично, макар и тежината в Heidevolk да не е от най-преобладаващите. Още от дебюта си, обаче, Heidevolk показаха заедно с Elexorien, че в Холандия със сигурност има почва за творене на добър фолк/викинг метъл, макар и да са по-назад с материала от норвежките / немските / шведските си колеги. Евала на момчетата, и дано продължават все така, както досега.