Ревюта
Група: Joe Satriani      Албум: Professor Satchafunkilus and the Musterion of Rock      Автор: Svetyl      Април, 2008

 

2008-ма е към средата си и ето, че професор-докторът по музикални умения и композиране Joe Satriani ни зарадва с ново творение. “Professor Satchafunkilus”. Странно име, нали? Но доста приляга на албума, който сякаш се явява един научен труд в областта на музикалното експериментиране. Преди да се впусна в разсъждения относно последния албум на този гений, ми се ще да кажа няколко думи и за предишния. “Super Colossal” също беше доста експериментаторски. В него Satriani заложи на жива музика, по-малко "жица" и доста повече спокойствие, комбинирано със семпли и ефекти. Но имаше доста позитивизъм в повечето песни.

Защо споменах всички тези неща? Защото “Professor Satchafunkilus” звучи като тъжен и леко меланхоличен “Super Colossal”, което никак не е лошо, дори напротив. Tози своеобразен рок / чил аут много повече приляга на великия китарист. Той отдавна е доказал, че може да свири тежко. Сега, в тази си светлина е много по-оригинален и стоящ на мястото си.

Колкото до самия албум... Той е прилично звучащ, емоционален и успокояващ, способен да те накара да зациклиш сериозно на него. Satriani е вмъкнал доста ефекти и определено вече е повече композитор-експериментатор, отколкото просто китарист. В албума има от доста за всеки фен. Типичният Satriani звук в “Musterion”, “Diddle-Y-A-Doo-Dat” и “Out of the Sunrise” кореспондира чудесно с по-различните “Overdriver”, “Revelation” и “Andalusia”. “Come on Baby” е емоция... Всеки може да я определи по много начини, но несъмнено е една от най-силните песни в албума. “Asik Vaysel” от своя страна пък е слаба. Не му приляга да свири толкова дълго, губи се нещо. Ще ми се да обърна внимание на едноименното парче. Това сякаш е визитката на този велик музикант, сякаш отразява лично неговото настроение, докато е създавал този албум. И да не пропусна “I Just Wanna Rock”, която неминуемо кара слушащия да направи аналогия с “Crowd Chant” от “Super Colossal”.

Tрудно се анализира творба, в която няма вокали. Един може да открие нещо свое в дадена песен, на друг може друго да се хареса. И все пак, ако сте любители на стария Satriani (“The Extremist”, примерно) и не ви се нрави “Super Colossal”, то можете да пропуснете настоящия запис на гения. Ако пък като мен обичате спокойно, но същевременно виртуозно китарно свирене, този албум е за вас.

Ревюта за 2025 година
Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт