В класическите формули на жанровете хардкор и пънк няма много място за оригиналничене. Самите те са породени сред група хора, които не са гонили висока музикална култура, във време, в което дори не са имали достъп до нея. Но точно тази рамка поражда редица класики, които всички сме чували и познаваме. Защото паразитното им звучене и вечно актуалните социални и политически темати доказват, че толкова години по-късно светът не е станал особено различен.

В България тази сцена никога не е била изключително развита. Въпреки това е имало попадения на места. A-moral са една от групите, които се стараят да възродят пънк-класиката, която тематично напълно подхожда на ситуацията у нас в последните десетилетия, че и до днес. Изданието “Отново и отново” от 2015-а година потвърждава тази констатация.

След добре сложено интро започва да витае духът на музиката тук. Тя те връща назад, като същинска капсула на времето. Звукът напомня на групи като The Dead Kennedys и техния плътен бас, докато пеенето напомня на България през 80-те. Прави впечатление лошото качество на записа, за пореден път благодарение на “изобилието” от качествена звукозаписна техника у нас. Цялостната тематика, както по-горе упоменахме, е социално-политически актуална и на място в жанра. Макар да има липса на впечатляващи изразни средства, истината е най-добре изказана пряко. Освен когато не е истина, защото проблем е, че улиците не са пълни с кръв, но това е маловажно. Почти всички припеви в произведенията са лесно запомнящи се и подканващи за пеене от страна на слушателите – както трябва да бъде. В някои случаи нуждата от хор в композицията е много видима, не защото вокалът не достига, а защото би подсилило многократно присъстващата енергия. Отвъд това, цялостно албумът е значително хомогенен и няма с какво да впечатли прогресив-ентусиастите. Голям проблем е соло китарата, която страда от странна болест и понякога искрено вярва, че е синтезатор (и то точно в моментите, когато се очаква да избие с бясно соло, вместо с три ноти на sustain). Впечатление прави последното парче, “Спомени”, именно защото е по-различно и разчупва добре траклиста. Като цяло, заложените тук ритми, прогресии и идеи сме ги слушали много пъти на различни места, но от друга страна, това е идеята на класическия пънк и видимо – идеята на този албум. Със задачата да възроди усещането за този дух A-moral се справят много добре.

Място за критика има, но пък може би това е звученето, което е преследвано. За да потвърди, отново, тъжната констатация, че въпреки малките промени, ситуацията е същата. Когато си рамкирал музиката си в жанра на класическия пънк, няма много място за девиации. Тя винаги ще трябва да звучи така, защото е призрак. Защото историята е показала, че всяко отклонение просто поражда друг жанр – признак, че пънкът иска да бъде себе си, сред бирата и евтините цигари, в бара. Точно там, на живо, този албум би звучал страхотно.

От друга страна, през 2015-а е трудно да се приеме такъв труд. Огромна част от слушателите са отвикнали да чуват нещо толкова базово. Във века на свободния достъп до музикална култура, особено в държава, където този достъп не е ограничаван никак (“...You are a Pirate! ”) е особено трудно да погледнеш отвъд тоновете качествен материал, пълен с креативни рифове, невероятни сола, любопитни бийтове и действително впечатляваща вокална работа, че да оцениш “Отново и отново”. Въпросът е: от кои хора си ти?