Дуум метълът отдавна се е обособил като жанр със собствена сцена и собствени тенденции. Тази година определено беше силна за “бавния стил” – излязоха страхотни албуми на Swallow the Sun, Ahab, Avatarium, Elder, With The Dead и др. Преди няколко дни се появи и вторият дългосвирещ албум на американците Magic Circle.
“Journey Blind” e непретенциозно дуум метъл издание. В него няма нищо ново и иновативно. За разлика от дебютния си албум, в този групата изглежда залага на една идея по-комерсиално звучене. Цялостното темпо е по-забързано, с влияния от ерата на класическия рок. Качеството на записа е подобрено, както и цялостното композиране и изпълнение от страна на музикантите. Разбира се, отвсякъде си личат влиянията от Black Sabbath, Pagan Altar и Pentagram, което е често срещано явление в тази музика и изобщо не изненадва.
Едноименната композиция открива албума и още в началото дава доста грешна представа за съдържанието на “Journey Blind”. Осемминутната творба се явява и най-дългата в цялото издание. Започваща със Sabbath- ско интро, тя прераства в мелодични рифове и скоростен ритъм, придружени от зверски добри вокали. Енергията, която носи тази песен не се среща в друга творба от албума. Именно тук най-ясно проличават влиянията от класическия рок, сякаш квинтетът от Масачузетс се е опитал да създаде нова “Burn” (Deep Purple).
Функцията на “The Damned Man” най-вероятно е преходна – от “Journey Blind” към “A Ballad for the Vultures”. Характерно за нея е променливото темпо – започва бързо, опитвайки се да прихване от енергията на откриващата, и постепенно забавя, докато не става прелюдия към следващата. Но в крайна сметка между тези две титанични произведения “The Damned Man” бледнее и остава незабелязана. “A Ballad for the Vultures” е най-огромното постижение на бандата до момента. Мелодична, бавна и тежка... това е парче, което заслужено може да се нареди до големите класики в жанра. Огромна заслуга за това има и невероятният глас на Brendan Radigan. “Баладата” е магия, която дълго време остава в съзнанието. Един Leif Edling (Candlemass) би се просълзил от гордост, слушайки това.
Естествено, не са само две песните, заслужаващи внимание. “Ghosts of the Southern Front” и “Grand Deceivers” са също страхотни попадения, които ще накарат и най-закоравелия дуум фен да се усмихне. Но перлите в албума са две, като особен превес има втората.
Magic Circle е състав, който напредва страшно бързо, и ако продължава със същото темпо, със сигурност ще успее да изплува от постоянните дуум лавини, които заливат музиката. “Journey Blind” е страхотен втори албум, очертаващ ясно посоката, която групата ще следва и занапред.
