Как стана така, че неизвестната допреди месец-два банда Amberian Dawn изведнъж се превърна в този тип формации, които разтърсват съществото ти с едва току-що опечената си тава?! Още с първата си поява на скандинавския хоризонт, финландците дават пример за изключително качество и високо ниво на музиката си. Членовете на групата представляват сбирщина от кол и въже – корените намираме във Virtuocity и минаваме през Iconofear, отправната писта на вокалистката, за да стигнем до по-малко известните пауър метъли от Atheme One, приели името Amberian Dawn.

Дебютният дългосвирещ запис на бандата е озаглавен “River Of Tuoni” и, както самото заглавие недвусмислено говори, голяма част от тематиката му в текстово отношение черпи вдъхновение от финския фолклор и “Калевала”, което далеч не е прецедентна практика сред бандите из скандинавския регион. И тъй като все пак говорим за дебютанти, няма как да не отбележа влиянията от множество колеги на групата в рамките на симфоничния пауър метъл стил, което отминавам с лека ръка, защото иновацията в наши дни е нещо колкото желано, толкова и трудно постижимо. Плюсовете на “River Of Ruoni” също далеч не са малко - в най-общ аспект записът е направен като по учебник и поднася неподправена доза пауър, придружена с тържествени оркестрации, създадена, за да се вмъкне под кожата на метъл феновете...

“Бащата” на бандата, главният китарист и клавирист Tuomas Seppala, демонстрира невероятно чувство за хармония, контрастно съпоставено с набиращите бясна скорост редуващи се солажи с колегата му Kasperi Heikkinen. Уникалността на звученето се поддържа допълнително от двата броя клавири и от кристално чистия глас на сопрано певицата Heidi Parviainen, доказваща солидната си класическа подготовка. Симфоничността е залегнала дълбоко в сърцето на записа, което се чува ясно още в заглавната песен и в следващите я “Wings Are My Eyes” и “Lullaby”. Разнообразният елемент блика от пиесата “Valkyries”, в която музикантите от Хелзинки обрисуват образите на валкириите от фолклорното си наследство под съпровода на чист, енергичен пауър метъл, на който биха завидели редица групи, творящи в стила. В този дух звучи и “Face Of The Maiden”, предхождаща единствената балада в записа - “My Only Star”, или красивото мелодично изпълнение, отговарящо на стандарта на останалите композиции, но предлагащо по-особена, елегична атмосфера, нарушена от скорострелните рифове на “The Curse”. Гореспоменатата тържественост намира израз основно в края на албума и е силно подчертана както в почти маршовото звучене на “Passing Bells”, така и в “Sunrise” и в злокобно спускащата завесата “Evil Inside Me”.

...или накратко, маса невероятно точно подбрани оркестрации и симфонии, смесени с пауър, че и спийд метъл на моменти. Прибавете към комбинацията и щипката класика, залегнала във вокалните линии, и се потопете в красотата на финския епос, представен през призмата на Amberian Dawn. Разполагаме с отличен, изключително силен в музикално отношение дебют. Това е положението.