В рамките на 15 години – или казано направо: от самото начало на XXI век досега – плевенските садисти Enthrallment упорито и с почти роботизирана методичност извървяха път, който никой допреди тях не бе способен дори да преполови. Не и тук. В условията на една безпределна пустош, каквато реално е “родната” сцена, при никакви изгледи за промяна, не и в някаква градивна посока, барабанистът и основател на групата Иво Иванов бе готов да жертва всичко в името на прогреса. Половин дузина музиканти, няколко лейбъла (включително британския ъндърграунд култ Grindethic Records) и няколко предполагаемо безсънни, бог знае колко амортизиращи години по-късно, Enthrallment поеха пълен контрол над българския дет метъл.
А и не само. В много отношения, особено след мощната креативна инжекция на “People from the Lands of Vit” (2012), но преди всичко с последния им албум, получилия международен отзвук “The Voice of Human Perversity” (2014), Enthrallment спокойно започнаха да упражняват контрол над целия Балкански полуостров – вече само на една-две ръце от гръцките театрали Septicflesh. Които са друга тема.
“Eugenic Wombs” само затвърждава статута им на съвременна аудиотехнология за кълцане на месо. Месо от всякакъв произход и предимно (!) човешки. При тези пичове прогресът от дебютния “Smashed Brain Collection” досега е толкова шокиращ, колкото онзи при Cattle Decapitation – “Homovore”/ “Monolith of Inhumanity” / “The Anthropocene Extinction”. На уличен жаргон: не-ти-се-верва.
В песни като “Last Judgment Waltz” груувът те смачква до безформена каша от кръв, кости и безвъзвратно похабена епителна тъкан по начин, идентичен с късните, свръхдоминиращи Devourment, докато междувременно отнякъде внезапно избиват невротични сола а ла Trey Azagthoth и Morbid Angel от ерата на “Blessed Are the Sick”. С “Inspired Lunatic”, “Path to Silence” и “Enslaved by Your Own Seed” става пределно ясно, че това отдавна не е онази дет-грайнд ковачница от миналото. Това е техничен дет метъл във възможно най-изчистената му, брутално директна форма. Това е Enthrallment.
Говорейки за което, ентусиазмът е прекрасно нещо, но ако в България той е и единственото, което крепи тази сцена, то тогава албуми като “Eugenic Wombs” правят от невъзможното възможно. И обратното.
