Ревюта
Група: Exciter
Албум: Thrash Speed Burn
Автор: Lodborg
Февруари, 2008

 

2008-ма се очертава да е годината на големите завръщания. Първи в редицата класици, преди Testament, Cynic, Pestilence, Headhunter и още кой ли не да ни зарадват с нови албуми, се оказаха канадските легенди Exciter. “Thrash Speed Burn” е заглавието на деветия студиен албум на бандата, като доста изчерпателно отговаря на самото съдържание. Надали някой е очаквал особени иновации от Exciter, още по-малко някой би искал нещо подобно от тях. Плътен и здрав олдскуул спийд метъл се носи от “Thrash Speed Burn”, издържан в типичния за групата директен и нахакан маниер. Още размествания в състава, най-основното от които е пристигането на Kenny Winter - новото гърло на групата, заместващ сполучливо Jacques Belanger. Албумът е предсказуем до крайност, без намек за каквато и да е композиционна сложност. В това, обаче, винаги е била и силата на Exciter - въодушевен, мачкащ топор. Един осемдесетарски албум, издаден през новия век. Може да се чудите дали тук му е мястото, но всеки един любител на старата школа ще грабне “Thrash Speed Burn” без изобщо да се замисли. Осем години минаха, откакто спийд ветераните за последен път писаха музика за албум с изцяло нови парчета (“Blood of Tyrants”), така че логично най-важният въпрос би трябвало да бъде дали Exciter все още имат достатъчно идеи, с които да подплатят нестихващия си хъс. Отговорът е твърде противоречив. От една страна, “Thrash Speed Burn” продължава в линията на своите два доста успешни предшественика, отърсил дори и леките намеци за траш от близкото минало и вариращ между средното и бързо темпо. Не се разминаваме със стандартната отмерена, клатеща се тресня, сякаш писана за размятане на кичара – “Evil Omen”, прекия наследник на “Ritual Death” и “Blood of Tyrants” от предните два албума. От друга страна, обаче, “Thrash Speed Burn” стои твърде износен. Никак не липсват тотални секири – откриващата “Massacre Mountain”, “The Punisher”, “Hangman” и “Rot the Devil King”, но те сякаш се броят на пръсти. Останалото е беден откъм идеи спийд, с еднообразни рифове и твърде статични вокални линии. Заглавното парче, поставено в самото начало на албума, успява да пореже ентусиазма ми в зародиш, а дори и последвалите стабилни и здрави песни страдат от твърде сляпа тежест. Никой не очаква от Exciter да изневерят на себе си и да жертват олдскуул образа си, но млатещата им въодушевеност само отчасти компенсира липсата на достатъчно идеи, каквато досега не забелязвах в нито едно тяхно издание. По-дребен недостатък е леко по-плоската и замазана продукция в сравнение с деветдесетарските албуми на бандата. В заключение, завръщането на Exciter не е толкова бляскаво, колкото очаквахме, но няма причини то да бъде подминато. “Thrash Speed Burn” ще зарадва почитателите на класическия спийд метъл, но надали ще остави някакви по-силни впечатления.

« Обратно
Коментари   Коментирай!