Ревюта
Група: Moshquito
Албум: Behind the Mask
Автор: Lodborg
Февруари, 2008

 

Учудващо е как подобни качествени банди с над десетилетие активна дейност имат навика да се изплъзват и от най-зорко търсещото око. “Behind the Mask” е четвъртият албум на немските дет/трашъри, а се съмнявам много от вас да са чували за тях изобщо. Има защо да съжаляваме. Moshquito са стабилна и интелигентна формация с много идеи и явно само липсата на качествен лейбъл възпрепятства популяризирането им. Техният предишен запис - “Enter New Spheres”, е издаден и записан самостоятелно от музикантите, което не му пречи да е сериозен и ангажиращ дет – тежка и зряла тава за всеки ценител на старите стилове. Подобно е и положението понастоящем, тъй като бандата е все още без договор. Алюзията с бурен, вилнеещ и безумен траш, идваща от името на групата, е леко подвеждаща. Moshquito правят по-скоро прогресив дет с траш нюанси в духа най-вече на Death, усещат се още стабилни влияния от Nocturnus и Metallica, или като цяло по-прогресивно и комплексно устроената музика от Бей ериа траш и дета. Специално в разкривените мелодични гами, които Moshquito използват усилено, не убягва от вниманието сериозната почит, отдавана към Chuck Schuldiner и музикалното му наследство.

Албума открива едноминутно полуакустично интро – без излишни лигавщини, сериозно и стегнато, така че да стане ясно, че следва развихрянето в “Schizophrenia”. Акустичният елемент е осезаем в още няколко от парчетата, но е вплетен по доста изкусен начин, като избягва излишната претенциозност. Това умело измества центъра на тежестта към още по-сериозно и обемно звучене. Следва директната дъска “Perverted Appetite”, която ще забичи стегнато в средно темпо, но често ще сменя стъпката към по-бързо. Апогеят в тавата, обаче, са следващите пет песни, които представляват първокласен, сложен прогресив дет. “State of the Rat” и “The Atheist” са двете най-силни парчета в албума, построени върху преки и целенасочени рифове. Енергични и вилнеещи, те показват, че силата на Moshquito са по-нормалните гами, на които да базират сложната си музика. Вместо да се стреми към иновативни методи, групата се чувства достатъчно свободна да бъде себе си и да композира естествени парчета. Единствено в прекрасния инструментал “Visions of a Better World” се долавя лек полъх от баладите на Metallica, но това заимстване на идеи не е направено сляпо, а с много индивидуализъм и личен почерк във всеки един момент. Най-чисто детаджийското парче “Necrophile” стои леко изолирано от иначе комплексната и многослоева музика, но от друга страна е силно, куфеещо и мощно. Закриващите три парчета са по-кратки и преки резачки с много характер и тестостерон.

Moshquito правят солидна и твърда музика с много скептицизъм в звученето. Изненадващо е да видиш толкова правдива интерпретация на американските олдскуул стилове от немци; всъщност в “Behind the Mask” не забелязах почти никакви препратки към немския траш. Единствената ми забележка е на места леко прекомерната прогресивност в поддържащите мелодии - бандата звучи достатъчно сложно в самото си ядро, така че отклоненията по сложни хармонии да могат да се избегнат без каквито и да било сътресения. Иначе Moshquito оставиха наистина силно и положително впечатление в мен; препоръчвам ги горещо на всеки един почитател на сложния и зрял дет.

« Обратно
Коментари   Коментирай!