Пет години затишие поубиха леко инерцията, която Decrepit Birth набраха през 2003-та със своя силен дебют, а и немалкото скандали около бандата впоследствие, повечето от напълно немузикален характер, би трябвало да са дали отражение. Балансът от всичко това време се свежда до солидни размествания в състава и коренно променен звук. Неблагодарни са всякакви метаморфози в стилов план, когато субектът е брутал дет формация, кръстоска между Deeds of Flesh и Suffocation; в случая, обаче, няма как старанието на новите Decrepit Birth да остане недооценено дори и от най-върлия консерватор. “Diminishing Between Worlds” е мачкащият втори запис, солиден и натопорчен да ви строши ченето. За млада и тепърва опипваща пътя банда, Decrepit Birth звучат уверено и стабилно, не си поемат дъх от беснеене в протежение на цялото си дългосвирещо зверство, не ви оставят да го направите и вие. Коварно са размити тук определенията, които бихте могли да припишете на албума – той не е брутал дет, но е брутален по същество; не е математически, но изобилства от разкривени структури и трескави подскоци от мисъл на мисъл.

Най-точната формулировка за новия им стил несъмнено е тех-дет, като акцентът не просто пада, ами се стоварва върху първата част от словосъчетанието. Не е като да стоят и да си бъркат в носа момчетата, ами използват поверените им инструменти по предназначение, за да блъскат насилствено челото ви в стена от стакато рифовка, агресивна и високоскоростна. Силната технична грамотност, намираща израз в непрестанни сола и струнни надпревари, отнема част от бруталния зъб на бандата, която не звучи толкова тежко в сравнение с други тех-дет формации като Defeated Sanity, Gorgasm, Origin или Spawn of Possession, но и така Decrepit Birth не са материал за малолетни. Много ноти в секунда се сипят в почти неотменна надпревара между барабанист и китаристи, рожби на тестостеронен гняв. Трябва да призная, отнесе ми главата бормашината KC Howard, който забива бургии в барабаните с почти осъдителна прецизност. Първокласно представяне! Само сляпата техничност довежда до константно блъскане, докато “Diminishing Between Worlds”, от друга страна, е впрегнат в едно разумно музициране с много разнообразие. Даже това е малкият проблем на тавата – сякаш в повечко й идва спонтанността и резките скокове в мелодията, които се забелязват в слоя от китарни двугласия. Много е алгебрата в албума, а не съм сигурен дали е особено доходоносно да прекараш джазовия и прог елемент в музиката на Cynic през математическа призма. Крайният резултат ще е леко безчувствен и механичен. Въпреки всичко това, Decrepit Birth са финиширали със запис, който не може да бъде наречен отегчителен или безсмислен. Той по-скоро постига острота с цената на малко отнесеност, която ще изисква до голяма степен пълното ви внимание, докато проследявате хода на самите песни. Върху този аспект на звученето си трябва да поработи бандата, защото с малко по-обособена структура биха се превърнали в ходеща машина за унищожение. А Cynic-елементът е особено плодотворен в парчета като “The Enigmatic Form” – целенасочено и интелигентно. Много хора сравниха бандата с Death и Quo Vadis – все аналогии, които не съм склонен да приема докрай, при все очевидните сходства. Decrepit Birth са по-скоро формация от новото хилядолетие, много новаторска и с качествено нов заряд в дет метъла. Далеч по-родствени ми се струват млади банди като Inveracity, Visceral Bleeding и Deadborn, които макар и да нямат същия прог-елемент в музиката си, предлагат едно сходно усещане и надъханост. В “Diminishing Between Worlds” е вложено много умение и дарба, а още няколко такива напъна могат като нищо да избутат групата до първа лига на нюскуул дета, стига да се изчистят няколкото малки недостатъка.