
По едно време имаше неутолима жажда за музика тип Sonic Syndicate – за паразитен и действително мелодичен дет метъл, какъвто само Швеция е в състояние да сервира. Точно тогава и точно в тези рамки беше дебютът на My Dear Addiction, “New Blood”. Въпреки че съдържаше качествен материал, той мина под радара на повечето критици и меломани, заради нетипично тихото си звучене. За щастие обаче групата не се е отказала от амбициите си. Мина доста време, но те се завръщат с новото издание “Kill the Silence”, за да ни покажат, че са се поучили от своите грешки.
Още с първите моменти се усеща по-различно звучене. Отново стилът е мелодичен дет метъл от добра шведска реколта, но този път с повече електронни елементи, напомнящи за Dead by April. На някои места в излишък тежи ненужната обработка на гласа на вокалиста Kim Lindsten. Аутотюнския ефект придава неестествени извивки, оставящи лигав привкус, който просто не се вписва. Инструментите се справят отлично със задълженията си, макар да липсва особено запомнящ се риф или впечатляващо соло. Бандата се ползва от модерния принцип на креативността, който общо взето гласи, че можеш да имитираш, стига да не е съвсем същото. Чуват се много вече почти класически за жанра сегменти, които познаваме, но за щастие съставът ги прилага разумно и умело. Резултатът е на ръба да бъде клиширан, но остава на правилната страна. Цялостно, композициите са сдържани и силни – няма преоткриване на жанра, но не може да се говори и за пълнеж. Споменатите в интродукцията проблеми тук ги няма – продукцията е на много добро ниво, с едно-две изключение от общ характер, като изчезващ бас или твърде усилена каса. Докато в повечето модерни издания втората половина на един труд е пренебрегната и съдържа балади и пълнежи, тук именно тя е значително по-силната част. В началото, песни като заглавната “Kill the Silence” и “Winners” демонстрират пълноценно уменията на групата, но не успяват да се задържат толкова в ума на слушателя. Към края се появяват хитове като “Always Around You” и “All White”, които компенсират за бледото начало. Впечатление прави и “Veins” – единственото по-мрачно парче, а с “Our Fire Inside” идва един добре сложен финал, който не е поредният излишен инструментал, дори напротив – попадение, точно като за закриване на концерт.
С второто си издание My Dear Addiction показват умерено израстване. Те са все така здрави, паразитни и по шведски мелодични, както се очаква от жанра. При все че още не могат да конкретизират своя звук, с още малко опит несъмнено ще се открият и дори е възможно да станат конкурент на по-големите имена за сцената. По-свежото звучене и силните хитове в “Kill the Silence” със сигурност дават достатъчно причини да следите тази група. Албумът ще утоли жаждата на мелодет фенове за качествен материал. Особено ако музика, попаднала някъде между Sonic Syndicate и Dead by April ви звучи като страхотна комбинация, ще има какво да слушате поне за известно време.