Въпреки видимия на близкия хоризонт дебют, част от пловдивската група Nameless Day Ritual успя да намери време за Metal World. За няколко часа, прекарани в хубав разговор, успяхме да вместим и следните въпроси, за да опознаете повече една от най-ценните български банди.

Представете се!

Ние сме Ася (вокали) и Лъчо (композитор, барабанист) от Nameless Day Ritual.

Разкажете ни за групата. Как се събрахте?

Ася: Иха! Ами, на старта на бандата бяхме аз и Лъчо, концепцията възникна в неговата глава, a аз се присъединих и подкрепих.

Лъчо: Първоначално идеята беше да се направи лейбъл, понеже тогава не знаех, че искам да пробия с група и всъщност бях решил, че е много по-резонно, подплатено с мисъл, да се насоча към нещо по-бизнес ориентирано – лейбъл. Започнах да обмислям с кои от групите, с които работя, можем да започнем като таран. Обаче всяка една от тия групи си имаше нещо, което не пасваше на работата. Всеки от тях вече имаше живот, който аз щях да прецакам с този мой избор. Нали разбирате, стартиращ бизнес не може да гарантира каквото и да било във финансов план. И така стигнахме до идеята, че за да мога да направя лейбъл, ми трябва група, която да е изцяло под мой контрол, безплатно и това нещо е... моята група. За да я събереш групата обаче, ти трябва материал. Трябва ти и да боравиш с техния материал и ентусиазъм, за да разчиташ на тяхното качество. А за да направиш това, трябва да предлагаш качество. Това са капризни хора, които искат да бъдат представени по даден начин. Реално, направихме четири песни, от които аз бях направил и записал всичко, а тя (Ася) изпя. Това беше домашното, което представихме пред класа и трябваше да се реши дали на участниците им се занимава с това.

Ася: В общи линии, в Nameless Day Ritual хубавото е, че всеки е фен на това, което се случва.

Лъчо: Идеята е, че в Nameless Day Ritual всичко е мое.

Ася: И всички се съобразяват с това.

Лъчо: Всъщност цялото нещо стартира като проект за лейбъл, а като стана време да се реализира, стигнах до идеята, че това ще е проект, в който ще се изпълняват всичките ми капризи и приумици. Един вид, няма да бъде отбелязан ничии капризи, освен моя. В последствие се оказа обаче, че и аз искам всички да са щастливи.

Ася: Но важното е да има човек с концепция. Ако няма, просто сте се събрали да подрънкате.

Лъчо: Групата трябва да се ръководи като фирма. Просто ресурс, който не е само финансов. Трябва човек ясно да си даде сметка кое е ресурс за управление и кое не. Но, в общ план, групата трябва да се ръководи като фирма. Тя е и продукт, и инструмент. Двете направления –  продукта на групата и самата група като продукт –  са две неща от един и същ алгоритъм. Понеже е мой проект, това е като дисертация на тема свирене, аранжимент, композиране и продукция. Затова настоявам аз да съм ветеранът, защото се занимавам с тези неща едновременно и от години. Тоест, мисълта да бъде обективна. Рецептата за успех е следната: без компромис! При нас всички песни с компромиси просто отпаднаха.

Как се образува вашият стил? Той е интересна смес между фюжън и метъл, въпреки очевидната си тежест.

Ася: Стилът стана фюжънски, защото сме с много различен музикален бекграунд. Аз настоявах да има много пеене, исках скриймовете да са допълнителни изразни средства. Лъчо настояваше да е много музикална хавата, да се стартира от едно място, да се разкаже една история. Има много пеене, скриймове, рифове, много мелодии. Като цяло – много музикална история. За мен беше много важно да можеш да си запееш нещо, защото в един момент бяхме зарити от групи, от които нищо не можеш да си запееш. 

Кои изпълнители считате, че са ви повлияли – и на стила, и на избора да се занимавате с музика?

Лъчо: Няма да кажа.

Поне кажи дали сред тях има нашенци?

Лъчо: Не, разбира се!

Нека поговорим за важното тогава – дебюта ви “Birth”. Хубаво е да издаваш, нали?

Ася: Много! Това е нещо, което чакаме от много време. Страхотно е! Свързано е с много работа обаче. Но е и много зареждащо! Винаги си с такъв план – ще превземеш света! Това винаги го има! Така че, да, много е яко.

Не мислите ли, че изданието е кратко за албум? Защо не ЕР?

Ася: Не мисля, че е кратко за албум, защото концептуално разказва една история, която не може да бъде продължена изкуствено. Тя трябва да спре там, където спира, а всичко е навързано. В първия албум има много външна реч в това, което се случва на главния герой, а във втория нещата са само относно него. И толкоз за втория албум!

Но чакайте! Втори албум! Кога?!

Ася: Не знаем още!

Лъчо: Първоначално, идеята (на първия албум) беше да обследвам развитието на едно съзнание. Първото парче – големия взрив. Всичко е положително! А след това, като в космоса, започва нещо – ражда се. И се започва едно развитие. А вторият албум се занимава със съзнание, което още не се е случило. Няма как да кажем кога ще стане, но ще стане.

А колко време ви отне писането на музиката за това издание?

Ася: От 2009, в общи линии, до сега.

Лъчо: Началните две парчета бяха тогава. Няма как да се направи статистически план, защото всичко се състави в главата ми. На всички им казвам едно и също нещо: дойде ли ти музикална идея, ако не си достатъчно интелигентен или талантлив да я обработиш – остави я. Трябва да е осъзнато, всичко трябва да е в обмисления опит – да бъде обходено. И се получават добри неща.

Как протече процесът по записването на “Birth”?

Лъчо: Протече добре, нормално. В Студио 42, Пловдив.

Ася: Лъчо е продуцент на целия труд.

Лъчо: Като краен ефект съм търсил конкретно чувство, което е усещането за добиване на смисъл. Много е периферно и особено, но става въпрос за ситуации, места, музика, картини – дразнители, които те карат да се чувстваш със смисъл в момента, а не други, които те карат да кажеш “Това е тъпо, махам се от тука!”. Идеята е да има смисъл, а не да бъде самоцелно.

Каква история иска да ни разкаже този труд?

Ася: Историята на албума е да проследи едно порастване, едно израстване. Тоест, малкият човек, който е запечатан в някакви обществени норми, но разбира какво иска да прави и намира пътя, който трябва да извърви за да изпълни тази цел. А това е път, който не е лесен и е свързан с много загуби. В интерес на истината, нашето порастване.

Какво провокира това?

Ася: Искахме да опишем това, което сме постигнали до момента. Ние сме хора, които много се провокират взаимно. Търсим смисъла и в този ред на мисъл, не е случайно. Нито текстът, нито музиката са случайни. Ако си направиш труда, можеш дори само в музикален план да проследиш самото порастване на човека: кога е тъжен, весел, устремен. Може би беше провокирано от това, че срещнахме трудности, и то сериозни. И в един момент оценихме радостта от това да устискаш позицията си и да бъдеш “ТИ” до последно – да устоиш себе си. И това е нещо яко.

Проследяването на живота – това нагласа, с която тръгнахте ли беше, или нещо, което в последствие ви дойде като хрумка, когато видяхте завършения траклист?

Ася: Не сме тръгнали с идеята, но в момента, в който историята започна, ние решихме, че всъщност това е нашата история. Нищо предубедено няма – това е супер искрен проект. Преди това съм била и в други групи, но никога не е било толкова пряко положението, което страшно много ми харесва.

С музика ли смятате да се занимавате професионално?

Ася: Да. Категорично да. Аз в момента преподавам английски, но мисля при първа възможност да спра и да се посветя само на писане, пеене и на групата. Лъчо е много по-вътре в нещата от мен, а аз просто пиша текстове и пея.

Вие видимо имате немалък професионален опит в сферата. От колко време се занимавате с музика?

Ася: Аз се занимавам с това от 15 години, а Лъчо от повече. Той е много по-опитен от мен. Аз от 15 годишна съм в банда, не се получиха нещата, но в общи линии от тогава съм на сцена.

Лъчо: Реших, че искам да съм барабанист на 6, а оттам до тук – сам. Пробвах да ходя на уроци, но всяко нещо, към което се добавят изисквания, за мен става безпредметно. Излиза, че щастието е основополагащо. То е заложено изцяло във всяко нещо, което правя.

А как стигнахте до избора на лейбъл?

Ася: Те ни избраха. Свързаха се с нас, след като ни отразиха в MetalSucks. А това е гаврещияТ сайт, където дават вокалисти със зачертани тонколонки! Те дадоха положителна рецензия за нас, а оттам ни забелязаха S.A.O.L.

Лъчо: И на 19-и февруари сега ще издадем албума с тях.

И как ви се струва живота на музикант към момента?

Ася: Беден! (смее се)

Лъчо: В групата сме четири човека, които се занимават само с музика. Но! Не всички сме бедни!

Един важен въпрос: струва ли си, според вас, да правиш музика у нас?

Лъчо: Не.

Само това ли? Просто не?

Лъчо: Дефинирай да правиш музика.

Да свириш, изпълняваш и записваш професионално. Да се изхранваш от това.

Ася: Ако имаш пълния пакет, нямаш избор. Занимаваш се с музика.

Лъчо: Моят отговор е, че няма смисъл да се занимаваш в България с това нещо, като това по никакъв начин не е свързано с това да не си българин. В смисъл, че дори и Metallica няма смисъл да се занимават с музика в България. Самата музикална индустрия, принципно, е част от обществения ред. Но ние не сме нормално общество с нормални ценности, приходи и схващания, типични за едно капиталистическо общество. Ние тук през цялото време гледаме кой не ни е отчел като същества, его, присъствие – кой какво си е помислил за нас. Това е много замесено тук и няма как да се занимаваш с музика, защото тя се занимава с чисти неща.

Тогава защо правите това?

Ася: Защото е по-силно от теб.

Искате ли да кажете нещо на хората, които имат такива амбиции?

Ася: Всичко е възможно. Това е.

Кога най-скоро можем да ви чуем на живо и къде?