С много групи се случи това, което стана при Entombed. Настъпилият сепаратизъм в кораба-майка наложи разцепление на дет метъл машината. В резултата на това на бял свят се появиха Entombed A.D., предвождани от вокалиста-основател L.G. Petrov и музикантите, които представляват състава на Entombed от 2006-а до 2010-а година.
Старанието да се запази приемствеността между двата проекта по отношение на имената е очевидно. Без значение кой одобрява тази идея и кой не, факт е, че музикалната насоченост на Entombed A.D. няма много общо с продукта, който феновете са свикнали да получават от марката Entombed. От това следва да стигнем до заключението, че името е избрано общо взето с комерсиална цел.
Дебютният албум на “наследниците” от 2014-а сам по себе си беше доста стабилен, но недотам впечатляващ, ако трябва да бъде сравняван с други дет метъл издания от същата година. С “Dead Dawn” бандата продължава поетата посока, без изобщо да се съобразява какви са тенденциите, което може би е и търсен ефект. Тук квартетът съвсем стабилно се отдалечава от дет метъла, но затова пък засилва мотивите на така наречения death’n’roll. Слушайки инструментала, откриваме повече сходства с хеви метъла и без капка ирония можем да оприличим звученето на Entomed A.D. до известна степен с това на Amon Amarth, като премахнем голяма част от мелодичния аспект, разбира се. В лириката също не се срещат изненади – типичните агресивни, нихилистични и зловещи слова са налице. По отношението на хорър насоките, групата бележи сериозен успех. “Dead Dawn”, “Total Death” и “Hubris Fall” могат да минат за саундтракови песни към някой филм на ужасите. Зловещите им рифове и китарни сола се вписват перфектно в обстановката.
Сериозен негатив обаче е еднотипното темпо, както и еднообразната структура на повечето парчета. В един момент всичко се слива и се губи представа по отношение на това коя песен се слуша. А умереното темпо, което продължава от началото до самия финал, прави албума по-сух и трудносмилаем, а понякога дори и скучноват.
Чест прави на Entombed A.D., че изобщо не им пука за това как звучи съвременният дет метъл и свирят това, което лично на тях им доставя удоволствие. От друга страна, това не е и толкова нелогично – L.G. Petrov си има Firespawn, с които създава касапници. “Dead Dawn”, както и цялото творчество на наследниците на Entombed, за момента може да бъде класифицирано като музика за ценители.
