Те са олицетворението на новото и различното в българския метъл. Една група, която смело върви по неотъпканите музикални пътеки, за да утоли неутолимата си жажда за изкуство. Почти два месеца след издаването на дебютното им EP “Fireflies”, се срещаме с Иван (вокали) и Антонио (бас), за да разбулят част от мистерията, обгърнала мрачния свят на Velian.

Намираме се до студиото на Velian. Какво се случва в него в момента и с какво се занимавате, как сте?

Иван: Доста добре сме. Подготвяме записи, за да установим дали нашето студио отговаря на критериите, които по принцип се опитваме да поддържаме за нещата, които правим. След като чуем резултата от днешния запис, ще знаем дали ще използваме нашето студио или друго място. Общо взето, идеята е да стартираме записа на албума, който обещахме на много хора преди края на годината или в началото на следващата.

Освен това, какво става около Velian напоследък? Какво ще кажете за Sofia Metal Fest?

Иван: Sofia Metal Fest беше едно страхотно преживяване. Имаме доста гледни точки върху него и тъй като сме близки с организатора, видяхме какви битки води той, за да организира събитието. Въобще не му беше лесно. И ние се опитахме да помогнем с каквото можем, въпреки че помощта ни е по-лимитирана. От друга страна, самото събитие беше много готино. Имаше неща, които принципно доста хора забравят на фестивалите – места за храна и т.н. Бандите забиха супер, бекстейджът беше още по-забавен, въпреки че е много по-различен от това, което хората си мислят. Мадами, секс и рокендрол – нямаше такива неща. Бекстейджът принципно е едно доста досадно място, но пък за нас е интересно, тъй като все пак не всеки ден попадаме на такива големи фестивали.

Антонио: Трябва да отбележа, че реално това беше първото събитие от такъв тип в България. Досега закрит и истински фестивал от няколко дни, много банди и т.н. не е имало тук. Като цяло сме със строго позитивни спомени от цялото събитие.

Малко преди това беше и промото на вашето EP “Fireflies”. Като цяло доволни ли сте от тези концерти?

Антонио: В интерес на истината, аз никога не съм доволен. Но когато минат два-три дни, човек се успокои и се отрезви, претегля нещата. Лично аз съм по-скоро доволен, отколкото недоволен. Обаче винаги има върху какво да се работи.

Иван: Преживяванията от едната страна на барикадата – бидейки музикант – са много по-различни, отколкото за хората, които слушат долу. Ние забелязваме много повече неща от тях и това често ни кара да сме по-критични, отколкото може би трябва. При живите изпълнения винаги има един много тънък баланс между това да изглеждаш добре на сцената и да свириш добре. Динамичното присъствие е свързано с доста енергия, която може би отива на грешното място и оттам се получават някои грешки, но ще търсим този баланс известно време. Все пак бандата е сравнително нова и ни трябва време, за да станат нещата по-гладки. Но слушайки записите – тъй като ние записваме всички лайвове, за да може да ги анализираме после – със сигурност може и много по-добре или много по-трагично, затова смятаме, че нивото е окей.

Кажете нещо повече за EP-то, което излезе наскоро?

Иван: Първото най-интересно е, че го пуснахме на 29-и февруари, така че следващото ще го видите след четири години! (Смее се) Това в рамките на шегата. Постарахме се за EP-то – тествахме някои неща и определено експериментирахме в него. Четвъртата песен – който е слушал, знае – всъщност е само симфония и глас.

Антонио: Тя е оркестралната версия на песента, която иначе свирим пълнокръвно и пълноценно, така да се каже.

Иван: От гледна точка на записите също тествахме много неща, за да видим кой е най-добрият начин на продукция. Като банда се опитваме да си поставим стандарти, които са малко трудни за гонене.

Антонио: Искаме стандарти, от които ние лично бихме били удовлетворени, ако слушаме друг продукт. Такива, каквито бихме си представили за себе си, за да се стимулираме по някакъв начин и да вървим напред.

Иван: В продукцията имаше и доста експерименти. Тествахме мастъринг и в България, и в чужбина. Опитваме се да правим самите записи олдскуул, което при всички положения е по-времеемко и отнема доста усилия, но нали затова го правим? Не е за забогатяване – поне нещата да са на добро ниво.

Антонио: Като стана дума за олдскуул – в момента записваме истински, живи барабани с истински, жив барабанист, а не с мишката. Можем да кажем, че самото EP е една генерална репетиция и окопаване на почвата преди истинския албум, който – живот и здраве – ще излезе в началото на другата година, за да бъде наистина на ниво.

От тези четири песни имате ли любима, най-важна песен?

Иван: Моята любима песен е “Fireflies”. Тя е писана от китариста ни Дидо, с мой текст и означава много за мен, тъй като беше първата песен, с която групата се сплоти. А първата песен, която направихме изобщо, беше “Building Cages” – третата в EP-то. При нея си мислехме, че може би ще стане, но не бяхме съвсем сигурни дали това е пътят. Решихме да пробваме да направим още една. И втората, която се получи, всъщност беше “Fireflies”. Още от началото звучеше както трябва и установихме, че това е пътят – с нея прокарахме пътеката към развитието си.

Антонио: Всъщност и четирите песни са доста различни една от друга.

Иван: Те слагат колоните на цялото бъдещо творчество и това, което ще се чуе в албума. Всяка една песен от една страна носи еднакво настроение, но от друга нюансът ѝ е различен. Албумът ще бъде в тези четири насоки, но ще има и други. Ще има песни, които приличат повече на “Building Cages”, други на “Fireflies”, трети на “Maiden of Stone” и ще бъдат доста готик. Ние сме доволни, защото в една група винаги има различни вкусове и всеки дърпа в различна посока, но в крайна сметка трябва да удовлетворим най-вече нашите вкусове преди всичко. Не че хората не са важни, но това е най-важно.

Както изяснихме, всички тези песни са колкото еднакви, толкова и различни. И феновете така или иначе ще ви лепнат някакъв етикет рано или късно. Вие бихте ли се определили с някакъв конкретен стил?

Антонио: Вече сме го измислили – свирим дарк метъл. Колкото шеговито, толкова и сериозно, защото освен като стил и звучене, това се отнася и към лириките, концепцията, самата музика. Всичко носи много дарк и минорно, обречено усещане. Това е кратко, ярко и запомнящо се. Ако кажа, че свирим мелодичен дет метъл с елементи на готик, прогресив, много пауър и последният да затвори вратата...

Иван: Стиловите определения са неща, от които някои хора се впечатляват, но всъщност са маловажни. Музиката ни е буквално като картина на импресионист. Не са важни точните детайли – важни са щрихите и настроението, което ти носи това, което слушаш.

Тъй като в България няма група, подобна на вашата, как бихте искали да изглеждате в очите на феновете?

Иван: Може би нямаме единна концепция за това какъв трябва да бъде имиджът на групата. За мен основният драйвър и причината, заради която го правя, не са свързани само с музиката. До голяма степен са свързани със съобщението, което предаваме чрез концепцията. Нещата, които са важни и за които хората трябва да се замислят. Ние не предлагаме решение, но пък поставяме проблема на масата. Колкото повече хора мислят върху един проблем, толкова по-голяма е вероятността да се намери решение. По този повод – това, което не искаме да правим, е да изглеждаме несериозно. Съобщението, което носим, само по себе си е достатъчно сериозно. При всички положения – красиви няма да ни виждат, защото сме такива, каквито сме, застанали пред теб. Слаби също няма да ни виждат. Е, поне някои от нас са слаби, хайде. (Смее се) Но искаме да ни виждат като хора, които са достатъчно пораснали, за да могат да поднесат правилното съобщение по правилния начин и то да стигне до максимален брой хора.

Антонио: Сега ще преведа какво каза Иван. (Смее се) Най-елементарно казано, опитваме се да гледаме сериозно на това, което правим. Да го третираме сериозно, да не го подценяваме, да не му се присмиваме. Не само хората на изкуството, но и всички, които работят по нещо, трябва да се отнасят сериозно към него.

В световен план има ли някоя група, на която искате да приличате? Не само стилово, но и като цялостна концепция?

Антонио: Много е клиширано, но бих искал да приличам на Velian. (Смее се)

Иван: Има доста групи, които пеят на социални теми. И до голяма степен темите, които ние засягаме, са социални. Warrel Dane го прави, и то доста успешно. Феновете на тази музика често свързват един певец само с гласовите му възможности, но той е много повече от това. Темите, които се засягат, са много готини, и в същото време той ги засяга по един много минорен начин. Ако трябва да си избираме на кого да приличаме, няма да е той, a ще сме си ние. Но пък бихме взели много от ноу-хауто, което така или иначе е някъде там. Бих взел доста неща от него и от други банди. Много хора правят много готини неща, защо да не се възползваме от тях? Чисто и просто като подход, а не да ги копираме.

Антонио: Аз бих искал да кажа на какво не искам да приличам в контекста на това, което се опитваме да правим. Има една камара банди, които засягат социални теми, но влизат в един общ калъп тип “Fuck the system” и искам да се откъснем от това. Хората ще кажат дали сме успели.

И като стана дума за Warrel Dane, какво ще кажете за концерта ви с него и какво беше усещането да споделите една сцена с такъв човек?

Антонио: Това момче е пиянка. (Смее се)

Иван: Той беше много болен. Аз имах и щастието да го интервюирам преди концерта. Доста е впечатляващ като персонаж. Малко е отчаян и огорчен от живота и от всичките неща, които са му се случили. В същото време начинът, по който разсъждава за музиката, местата, на които се намира и за хората, които са около него, е супер готин и позитивен, така че има голям контраст в този човек. Можеш да уловиш и двата нюанса – нотката на позитивизъм и в същото време да видиш минорния му вид, така да се каже.

Антонио: Лично за мен Nevermore е една от групите, които от 16-ина години насам влача със себе си. Минах през много други музикални любови, в които се влюбвах, разлюбвах и т.н., но те си останаха с мен. Беше много готино изживяване и нещата се случиха много набързо, но когато се появи тази възможност и ни питаха “Искате ли?”, нямаше как да откажем.

Иван: Има някои опции, на които не можеш да откажеш.

Антонио: Предполагам, че можеше да се желае още много от нашия пърформънс като откриваща банда на концерта, но когато накрая претеглим нещата, аз съм доволен. Още повече, че после успяхме да се видим с него, да си поговорим и да пийнем заедно. Това бяха едни много ценни моменти и спомени.

А в бъдеще с какви групи мечтаете да свирите на една сцена?

Иван: Смятаме, че всяка група трябва да се самоуважава и за да може да предостави на феновете си и хората, която не я познават, по-добър допир до музиката, която твори, трябва да има по-голямо поле за изява. Нещата са проста математика – две плюс две. Разбира се, че ни се иска да свирим на големи фестивали и има доста стъпала, които не можем да прескочим, колкото и да се стараем, но не ни пречи да опитаме. Целим да се надграждаме с всеки един концерт – и визуално, и като техника на свирене, и като имидж. Винаги ще се стремим към все по-големи и по-големи сцени, и то не заради парите и за да си нахраним егото. Това е смисълът на цялото нещо. Един артист, освен че твори за себе си, твори и за хората, които оценяват изкуството, и трябва да има по-широк допир до тях.

Антонио: Убеден съм, че всички, които казват, че творят само за себе си, са лицемери.

Разбрах, че ще свирите в Румъния?

Антонио: Точно така, това е нашата следваща изява – на 3-ти юни, като част от Metalhead Meeting в Букурещ, който е традиционно издание от няколко години. Ще имаме удоволствието да излезем веднага след Kreator, което е нож с две остриета. Предполагам, че ще ми се разтреперят панталонките – пардон, килтът. (Смее се)

Иван: За да не ни разберат погрешно, форматът на фестивала е такъв. Веднага след хедлайнерските групи има други, които са полу-хедлайнери и трети, които свирят сутринта. Ние, късметлийски, уцелихме много добър слот след Kreator.

Планирате ли други участия в България в скоро време, или ще се концентрирате върху записите?

Антонио: И двете. Ще записваме, а за участията – планираме, но към момента няма нищо конкретно. Ще се опитаме да ги правим, така че всеки път да са като един спектакъл и за нас, и за хората, защото се стремим да правим нещата сериозно и не искаме да обиждаме хората, като им предоставяме несериозен продукт във всеки един аспект – като свирене, място, адекватно озвучаване, сцена, условия и т.н.

Иван: “Продукт” всъщност е изключително удачна дума, защото това, което предоставяш на хората, реално е продукт – комбинация от усещания и изживявания, които добиват не само слушайки музиката, но и гледайки какво се случва пред тях, и колкото по-богат е този продукт и от визуална гледна точка, всичко е по-приятно и лесно за възприемане от самите хора. По тази причина – както всички, които са ни слушали, познават ни и са видели фотосесията, знаят – се стремим всичко да е на прилично ниво.

Антонио: Не искам да звуча надуто, но за съжаление в България в последно време няма много места, където да можеш да се представиш адекватно на сцена, което малко или много те ограничава. В тази връзка, предпочитаме да свирим три-четири пъти в годината, но на събития и концерти, които си заслужават според нашите разбирания.

Иван: Това са различни подходи. Разбираме групите, които свирят много често, но ние имаме друго виждане за нещата и сме преценили, че ще ги правим така.

Много хора знаят, че почти всички от състава на Velian са музиканти от Wartime. Какво става с Wartime и работите ли по двете групи едновременно?

Антонио: В момента Wartime изпадна в... да го наречем така – дълбокия безкрай на медикаментозна кома и не е ясно кога ще се събуди.

Иван: В развитието на всяка група има такива моменти и те са неминуеми. Моменти, в които си се изчерпал и трябва да събереш сили – това се получава с Wartime. Колкото и да обичам нещата, които сме правили, в интерес на истината сърцето ми по-скоро лежи в новите неща, тъй като те самите ми пасват по-добре като настроение. Но от друга страна, “Solar Messiah” например за мен беше процес, в който научих страшно много неща за себе си, за хората около мен и за начина, по който се случват нещата в България, запознах се с много хора. Wartime има много специално място в сърцето ми.

Антонио: Това беше един много полезен момент, приятно изживяване и спомени. Но в момента сме изцяло концентрирани върху Velian и Wartime е в дълга ваканция.

Иван: Противно на това, което много хора си мислят, нещата в Wartime не са спрени, само защото някой е в лоши отношения с друг – тези неща ги превъзмогнахме доста бързо. Ние сме мъже – бързо се палим, бързо ни минава, така че всички членове на бандата са в много добри отношения. Просто трябва да намерим правилния момент, за да я възродим.

И Wartime, и Velian са доста различни от всички други български групи. Но каква според вас е основната разликата между двете?

Антонио: Не знам дали градирахме или регресирахме от техничен траш/пауър метъл към настоящия ни стил, който аз ще продължа упорито да наричам дарк метъл. (Смее се)

Иван: Най-малкото стилово, нещата са различни. При Wartime, в интерес на истината “Solar Messiah” имаше такива наченки, и то може би основно заради мен, тъй като моят глас е доста по-различен от гласа на Стъмпи в първия албум и къде се вписа, къде не, но нещата се промениха. Между двата албума на Wartime има сериозна разлика. Тогава и Стъмпи беше достатъчно гъвкав, за да ми осигури повече комфорт. От чисто вокална гледна точка направихме много промени в строевете на свирене и т.н., но винаги съм усещал, че това някак не е моето място. И между другото, доста от старите “ориджинъл” и “тру” фенове на Wartime изпитваха същото усещане.

Антонио: Искаха да изгорят Иван на клада. (Смее се)

Иван: Разликата е доста голяма. Тук нещата са ми по-близки и голяма част от другите членове на бандата мислят по подобен начин.

Мислите ли, че с Velian ще спечелите по-различни фенове?

Иван: Те вече са различни. Много от хората, които харесват Wartime, не ни харесват особено, тъй като музиката е доста по-комерсиална. С Wartime се борехме срещу комерсиалното – това до голяма степен беше идеята на групата и начинът на свирене залагаше на виртуозните изпълнения на китаристите и всички инструменталисти по това време. Тук нещата са направени, така че да можеш да ги сдъвчеш и смелиш по-лесно.

Антонио: В момента, в който се видя, че в Wartime нещата са изчерпани, не вървят и се чудехме какво точно да правим, стартирахме това нещо, което се превърна във Velian. Потръгна като проект, но стана една пълнокръвна банда. Първоначално се опитахме да си дадем някакви насоки и изобщо не се получи. Видяхме, че нещата малко или много се насилват и решихме да правим всичко, както ни идва отвътре. Респективно, това което се случва в момента във Velian – тази музика и тези песни – се случи естествено. Не сме си казали, че ще бъдем по-комерсиални и ще звучим някак. Опитахме се да го направим по друг начин и не ни се получи.

Иван: Друг интересен факт е, че преди абсолютно цялата музика в Wartime се пишеше от Стъмпи, а сега почти изцяло – освен две песни от единадесет – музиката е писана от Дидо, но има и други хора, които дават мнението си по много по-тежък начин. Преди всичко беше почти наготово – идва готовият продукт и ти само си измисляш партията, а сега мислим повече заедно върху това как трябва да звучат нещата. Така че всеки приема Velian повече като своя рожба.

Кой пише текстовете?

Антонио: Тази земетръсна поезия е дело на Иван.

Иван: Текстовете са мои, без един. Върху тях се полага старание и гледаме да са много смислени и да казват много неща. И в Wartime беше така – имахме страхотни текстове и до ден днешен ги обожавам. Не защото съм ги писал, а просто защото казват много и наистина ме вълнуват – всичко е свързано.

Тъй като всички текстове са на английски, смятате ли някога да направите песен на български?

Иван: Мислили сме по въпроса.

Антонио: Имахме и коментари по темата. Не казваме “не”, но когато дойде моментът, ще разберем.

Иван: Ако усетим, че имаме подходяща музика, бихме го направили, но самоцелно, само за да е на български, по-скоро няма да стане. Доста хора са казвали, че така можем по-лесно да стигнем до повече хора. Напълно го осъзнаваме и е изключително добър довод, но не съм усетил, че на този етап имаме музика, която би стояла добре с български текст. Все пак това е решение на музикантите.

Как ще звучи първият ви албум?

Иван: Добре. (Смее се) Имаме страхотни карти, които още не сме изиграли.

Антонио: Поставихме дадени основи с EP-то, но за пореден път ще кажа, без да звуча самонадеяно и надуто – мислим, че албумът ще е сериозен.

Иван: Оставихме си доста козове. С EP-то само докоснахме повърхността, но с албума ще отидем по-надълбоко. Смятаме, че има много добри неща. Звучи нескромно, но си е така! (Смее се)

Планирате ли изненади за феновете, например гост-музиканти?

Иван: Планираме.

Антонио: Планираме, да. (Мълчание) Да спрем на “планираме”. (Смеят се)

Няма да издаваме тайните, просто да загатнем?

Иван: Зависи дали гост-музикантите ни планират. (Смеят се) На този свят абсолютно всичко се случва с пари. В много, много редки случаи пускаш нещо на някого и той казва, “Егати готиното парче, чакайте да запиша едни вокали, които ще ми струват 300 евро, ей така – за да ви ги подаря”. Такива неща не стават. Все пак трябва да си гледаме бюджета и, както се казва, някои хранят деца. Ще се опитаме да направим каквото ни е по силите. Имаме няколко идеи за гост-музиканти, които са наистина страхотни и имаме начални преговори с тях. Още никой не е казал “да”, но ние сме достатъчно убедителни, за да се подсигурим, че някой няма да каже “не”. (Смее се)

Ако изобщо не говорим за пари, кои музиканти бихте поканили?

Антонио: Това ще е един много дълъг списък.

Иван: Бихме поканили музиканти, които ще се впишат добре в стила, и такива, които харесваме. Хората, които четат това интервю и ни познават, ще са достатъчно интелигентни, за да се сетят сами.

А бихте ли поканили женски вокал?

Антонио: Да, дори имаме такива планове. Отново няма да стигаме по-далеч и ще оставим вратата отворена.

Иван: Някои от песните ще стоят много добре с женски вокали.

Какъв въпрос бихте искали да ви зададат?

Иван: “Защо го правите? Защо се занимавате въобще?“

Задавам го.

Антонио: Защото сме упорити и харесваме това, което правим. Освен че е начин на изразяване, ние наистина го харесваме и изпитваме потребност да го правим, защото се чувстваме по-добре. Може да звучи егоистично, но си създаваме позитивни емоции, от които се храним като вампири и искаме още и още.

Иван: В днешния свят твърде много се залага на клишета, но те са добри с причина. Твърде много се залага на материалното около нас. И на трупането на знания, умения и позиции, на издигането по социалната стълбица. На това какво имаш и докъде си стигнал в живота. Твърде малко се обръща внимание на отделния индивид като такъв. Превърнахме се в един голям мравуняк, който работи върху някакви цели и никой не знае какви са точно. Загуби се индивидуалността на хората, въпреки че имаме огромна трибуна в Интернет, където всички могат да предават своите мисли. До каква степен тези мисли са повлияни от нашето материалистично битие, може да се чуе и по новините – накрая винаги опираме до едно и също нещо. За нас музиката е един перфектен мост между чувствата на човека и цялото знание, което той се опитва да трупа. Тя допринася и дава цвят на реалността, която от време на време може да е леко сива. Аз лично, ако не се занимавах с музика, щях да се занимавам с дърводелство. Ако не се занимавах с дърводелство, щях да правя статуи. Ако не правех статуи, щях да рисувам грозно, но щях да правя нещо в тази посока. При всички положения това ми дава нещо, което липсва на целия ми живот. Допълва го и ми дава усещания, от които – както каза Тони – се храним като вампири, защото имаме нужда от по-сериозно изразяване на нашите личности. Затова го правим. Много е просто. Това е доста егоистична гледна точка, защото мога да кажа, “Правим го за феновете” и т.н., но не – правим го за самите нас, защото има нещо, което ни липсва в живота, който водим.

Антонио: Ние наистина го правим за себе си, но това не ни спира да искаме да го покажем на хората.

Иван: Едното допълва другото, защото дори да правиш музиката само за себе си, за да получиш обратна гледна точка, което е особено важното нещо, което да те сложи на дадена позиция, реално погледнато това става чрез другите хора около теб. Нещата са свързани, независимо откъде стартират. Винаги завършват в един обществен контекст.

Нека да направим една есенция. Какво е Velian с три думи?

Иван: Velian сме ние.