Всяка епоха си има своите таланти – хора на изкуството, буквално докоснати от Господ да творят като призвани. Има и такива, към които никой не е безразличен. Едни се кълнат в тях, а други ги обявяват за луди, небрежно махайки с ръка. Такъв тип хора обикновено биват наречени гении.
С наближаването на края на тази декада дойде времето за обзор на изминалото. Равносметката е, че Strapping Young Lad се превърнаха в една от най-уникалните метъл формации благодарение на вожда на групата - канадския шизофреник Devin Townsend, явяващ се един от споменатите гении. За нещастие неотдавна нещо му прещрака и страницата за SYL бе затворена - групата преустанови дейност. Сега, три години по-късно, пречистен, помъдрял и трезвен, талантливия музикант се завръща със своята концепция за живота, състояща се от четири албума. Един от тях вече чухме, а сега получаваме и втория. Според самия Devin тези творби представляват мометното му състояние и затова причината да чуем “Addicted” е, че той иска да свири нещо коренно различно от това, което показа в “Ki”. Акустиката сега бива заместена от нажежени електрически китари, много индъстриъл и невероятно разнообразни вокали. Именно най-силното нещо в албума са вокалите, а вариациите са много, представящи ни вдъхновенията на Devin от класици като Стравински, Вагнер, Frank Zappa и др. Експериментите варират от оперни вокали, през дълбоки емоционално въздействащи, до някои по-агресивни напеви. В “Addicted” партньор се явява дългогодишната вокалистка на холандците The Gathering, която изпява гост-партиите в албума - бек вокали в добавка към тези на Mr. Townsend, както и мелодични, галещи ухото нежни песнопения. Следва да пристъпя към клавирите, които също са неизменна част от записа – такива, каквито бяха и в SYL. Тук именно те напомнят за последните, като пресъздават тягосната атмосфера и ви карат да халюцинирате. Доминиращите кийборди са следвани от ритмичното барабанене и разводнените, весели рифове, но когато ефектите са на максимум и канадецът се развихря с китарата си, той показва, че в него е останало нещо от това, което беше, когато се друсаше и напиваше като животно. Макар узрял и вече баща, творецът отново пресъздава чувството на шизофреничност и в поредната си творба - свидетелство, че все още не е изгубил онзи креативен дух, който бяхме свикнали да чуваме в бившата му титулярна банда.
С известна доза веселяшки мелодичен рок, хаотични китари и богатия набор от вокали, с които разполагат двамата вокалисти, “Addicted” е един много приятен и отпускащ албум, а по време на коледните празници точно това ще ви дойде много добре. Като например песента “Supercrush” – построена върху една стабилна основа с прогресарски маниер, позволяващ ни да чуем купища рифове, смени в ритъма и оперни вокали, тя направо ни изпраща във втора лига - не е нужно една композиция да е супер тежка (като музика), за да ви срине.
Знаете ли… единствената разлика между Devin Townsend и останалите хора е това, че той всъщност знае, че е луд.
