Едва година след издаването на блестящия “Downburst”, мрачните експериментатори от Германия атакуват с осмия си дългосвирещ албум, именуван “Memorial Roots”. Спестявайки ни излишните илюзии, още с първите акорди Andy B. Frank и компания показват ясно, че нямат намерение да бродят из дискографията си, така че всички интерпретации на заглавието като потенциална ретроспекция отпадат категорично. Злобно-агресивният творчески замах, който групата използва в шедьоври като “Soul Temptation” и “Liquid Monster” е изчезнал почти безследно, а за преекспониране на композиционната оригиналност в “Downburst” не може и дума да става. Въпреки това, актуалният запис на Brainstorm застава редом до добрите им постижения по силата на един по-различен, но оправдан похват, реализиран чрез присъщото на групата безупречно музициране. Намаленото до средно ниво темпо и липсата на смразяващата кръвта екстремна рифовка от “Downburst” може би биха отблъснали някои почитатели. Тук немците си служат с по-олекотен звук, но затова пък залагат на една не по-малко типична своя черта – същата онази необходима доза мрак и мистика, която придава на музиката им изцяло завършен облик, коренно различен от масовата продукция в пауър метъл жанра. Техническите умения на Sascha Paeth и този път са си казвали своето, осигурявайки напълно изчистен звук на тавата.

Ударното посрещане, с което Brainstorm свикнаха да се разписват напоследък, е изместено от кратко симфонично интро, което преминава в началната среднотемпова постановка на “Forsake What I Believed”. Нерадостните (само)обвинителни текстове, задушаващо тежката атмосфера, протяжните мелодии и изключително богатите вокали на Andy дамгосват цялата тава до самия й край. “Shiver” внася повече скорост и щипка хард рок звучене, преди бандата да направи лиричен завой и да сподели мрачното си пророчество за нашумялата 2012-та година, кръстено “The Conjunction of 7 Planets”. Опростените бриджове, кратките мелодични сола и лесно запомнящите се припеви спасяват не едно или две парчета, които след малко повече слушане вече са напълно готови да влязат под кожата на феновете – ударната сила на “Cross The Line”, ядното послание на “Nailed Down Dreams” и антисоциалният дъх на “Blood Still Stains” са достатъчно доказателство за това. “Ahimsa” загатва за “добрите стари” Brainstorm с познатите богати майсторски солови пасажи, стрелкови ритми и страхотна комбинация между основни и беквокални линии. “The Final Stages Of Decay” изненадва с ново рокаджийско отклонение, следвано от “Victim”, “When No One Cares” и закриващото парче “Would You”, което оставя слушателите с редица тревожни мисли в главата. Те обаче са свързани повече с многобройните предупредителни послания в записа на Brainstorm, отколкото с това дали бандата е изневерила на себе си - последното остава все така немислимо, а музикантите за пореден път се доказват като абсолютни професионалисти с похвално неуморим експериментаторски дух.

Наистина, “Memorial Roots” не може да се похвали с оригиналността и разнообразието на предшественика си, нито със стихийната сила на вече превърналите се в класики “Liquid Monster” и “Soul Temptation”. Вместо да тъпчат на едно място, Brainstorm изковаха един по-особен, обгърнат от мистериозност и тъмнина албум, който в никакъв случай не може да се нарече слаб и който със сигурност ще намери своя собствена аудитория.