От основаването си до днес, Scar Symmetry са сред малкото интересни и наистина оригинални състави в затрупания с мърша ареал на мелодичния дет метъл. С едва загатнат прогресарски елемент, подчертано техничарски изказ, плашещо вокално богатство и най-вече изобилие от идеи, момчетата от Авеста години наред прокарваха нови пътеки за стила. Доколко и новият им опус се вписва в тази традиция? Поне за мен – в огромна степен.
Напускането на Christian Alvestam – безспорно един от водещите гласове не само в шведската екстремна сцена, не вещаеше нищо добро за състава. Е, оказа се, че дори подобен удар не е в състояние да спре устрема на Jonas Kjellgren и компания. И тъй като би било абсурдно да се търси едноличен заместник на толкова даровит и разнолик певец, мястото му логично запълват двама. Отработеното чисто пеене на Lars Palmqvist и дълбокият рев на Roberth Karlsson пасват достатъчно добре на музиката и като цяло обслужват повече от адекватно нуждите на албума, но за сравнение с качествата на Christian е трудно да се говори. Тази промяна настрана, “Dark Matter Dimensions” е съвсем логично продължение на посоката, взета в “Holographic Universe”, но не е и лишен от интригуващи моменти. Парчетата не отстъпват от познатото ниво: композирането е качествено и разнообразно, свиренето – респектиращо с високо майсторство, текстовете – доволно дълбоки и интелигентни. Същевременно сред познатата формула от детаджийска рифовка, класически хеви метъл постановки и запомнящи се припеви се прокрадва по някоя и друга иновация. Още прекрасните откриващи мелодии в “The Iconoclast” загатват за предстоящото звуково пиршество, реализирано посредством постоянен контраст и преходи между музикални похвати и настроения. От странните, (прекомерно) модерни експерименти в “Mechanical Soul Cybernetics” и перфектно вмъкнатите Nevermore влияния в “Noumenon And Phenomenon”, през характерната за групата елегантна хармоничност в “The Consciousness Eaters” и баладичните моменти в “A Paranthesis In Eternity”, та чак до злобни бичкии като “Nonhuman Era”, в “Dark Matter Dimensions” има какво да се чуе.
Без да разчупват създадената от самите тях рамка, Scar Symmetry предлагат един албум, който е достатъчно силен, за да се хареса на досегашните им фенове и достатъчно интересен, за да привлече нови такива. А с всяко негово завъртане става все по-лесно за слушателя да повярва, че след известно сработване на новия състав в следващия опус ще бъдат достигнати (а защо не и надминати) шедьоври като “Pitch Black Progress” и “Holographic Universe”.
