Липсват ли ви Mercyful Fate? Няма как да е другояче. Атмосферата на тяхната музика, уникалният подход, окултната тематика, зловещите фалцети на King Diamond… има още много поводи да скърбите за култовите датчани. За онези от вас, които горещо се надяват да чуят нещо ново от своите любимци, има цели две банди, невероятно класни и вещи в правенето на този тип мрачно изкуство. И двете идват от Швеция. Първите - Portrait, вече си спечелиха уважение и популярност с усиления труд, който положиха през последните няколко години. Вторите - In Solitude, са основани през 2002, но издават едноименния си дебют чак през 2009. Не е важно какво е наложило това закъснение, защото младоците са сътворили впечатляваща тава. Осемте парчета са толкова добри, че последните отрочета на имена в хеви метъла като Wolf и Hammerfall просто бледнеят пред тях.

In Solitude имат невероятен усет към композирането - простички схеми, но неминуемо грабващи рифове и сола. “In The Darkness”, “Kathedral”, “7th Ghost”, “Faceless Mistress” са химнови, бързашки, олдскуул хеви песни, обречени да се превърнат в класики след време. Толкова свеж и мощен, албумът ще се хареса на всеки фен. А колкото до сравнението с Mercyful Fate - има защо да смятам шведите за наследници на тази голяма група. Тук са диаболичните текстове и еднакво мрачната и епична атмосфера. Има ги и знаковите жици, както и обсебващите мелодии, сочещи право към Дания. Вокалите на Pelle Ahman, макар и не много, наподобяват тези на King Diamond. Естествено, за маниакалните писъци, с които е известен Краля, не може и дума да става. Но все пак има достатъчно прилики между двата състава, като основната е в уменията. “In Solitude” звучи така, сякаш е дело на истински майстори, а не просто на опитни музиканти, каквито шведите определено са.

Малко са напоследък творците в този жанр, които умеят да те зарибят истински здраво към новото си издание. In Solitude са едни от тях. В никакъв случай не изпускайте тази група!