Все по-малко започват да стават групите, които все още свирят по добре познатият шаблон на мнозина екстремисти – олдскуул дет метъл, с тематиката за изкормванията и смъртта, представена в буквалния смисъл. Казано по друг начин – младите групи нямат от кого да черпят вдъхновение. Вижте какво става с Cannibal Corpse, например. От една страна това е много добре, поне според мен. Такова желание за създаване на нещо иновативно и нестандартно отдавна не бях срещал, което говори за това, че екстремната музика малко или много се развива в някаква посока. От друга страна обаче, не трябва да бъдат забравени корените на дета, защото ако тази нишка се изгуби, то тогава стилът наистина ще стане бездушен.
Повечето групи чисто и просто се стремят да продухат ушните канали на слушателите със своите схръхтежки и технични композиции, което от една страна е хубаво. За съжаление прекомерното използване на тази константна сеч би довело до пълно еднообразие и именно затова има групи, които рискуват чрез своите експерименти. Понякога се получава добре, понякога - не. Cerebrum са тъкмо от тези банди, решили леко да се отклонят от праволинейното и да вкарат някои нестандартни чупки музиката си.
Факт е, че дебютът на групата - “Spectral Extravagance”, е дет метъл албум, но не в средно темпо и определено не е опростен откъм музикален аспект. Структурите на песните са много комплексни, откакто бандата избра доста по-техничен път на развитие. Тук става въпрос за тотален олд скуул тех дет в най-добрите му традиции. Cerebrum изкачат от нищото (Гърция) и ни представят един плътен запис с много добри песни, широка гама от звуци и вдъхновения в обсег от Pestilence и Death до Cynic и Atheist.
Ако трябва да съм честен, главната причина за откриването на гърците е самият George Kollias! Да, точно така, ударникът на египетските богове Nile. Тук той не е гост музикант, а сешън барабанист, което значи, че всички ударни партии в албума са изработени от Негово величество. Свирейки със скоростта на светлината, George разкрива и своята доста прогресивна страна. Вместо да чуваме бясното темпо, неспадащо под 200 удара в минута, каквото сме свикнали да чуваме в неговата титулярна банда, тук се забелязва лек джазменски дух и характерните за фюжъна чупки. Естествено, скоростта е налице, супер бързите бластове – също, както и картечният дабъл бейс. Всичко това е примесено със страхотни китарни рифове, типичните атеистки сола и дрезгави вокали. 11-те парчета за изпълнени с нищо освен чиста бруталност, остри като бръсначи рифове, които с лекота отнасят скалпове, и някои джазмески китари. Нека хвърлим едно око и на артуърка, който много ми напомня на култовия дебют на норвежците Darkthrone – Soulside Journey. Припокриваща се със същия сюжет, с леки графични, изчистени модерни заемки, обложката пресъздава необятното и внушава студеното чувство, което космосът може да ни представи чрез музиката на гръцките екстремисти.
Вече почти двадесет години детът бавно и славно се разпространява като чума из земното кълбо. Излязъл от Гърция, “Spectral Extravagance” е един различен от масата албум, експериментаторски и същевременно много брутален. Аз останах крайно изненадан от резултата и ви препоръчвам да му хвърлите едно ухо. Барем ви хареса.
