“Transmutate” е първият албум на надъханите италианци As Memory Dies и определено поставя доста висок стандарт. Тези младоци в никакъв случай не блестят с оригиналност, не са новатори, няма да предизвикат фурор, но техният дебют действително си заслужава. Защото слушайки го, ти чуваш толкова много идеи и похвати на големи групи, пречупени през призмата на момчетата от Ботуша. “Transmutate” трупа точки не само от непредсказуемите композиционни решения, но и от факта, че е самиздат. As Memory Dies почти без ничия помощ са се справили с нелеката задача да създадат песните, да направят продукцията (която е ни повече, ни по-малко от прилична) и да промотират изданието си. Една от малкото външни намеси е на Niklas Sundin, който се е погрижил за художественото оформление. Самото присъствие на тази легендарна фигура е предпоставка за добиването на по-широка популярност на бандата.
Относно стойността на албума - това не е перфектен, а един много добър старт за групата, предполагащ сериозен растеж на уменията й по-нататък. Говорим за музика, която е брутална, но на моменти красива; сурова, но и атмосферична; тежка, но със страхотни мелодични линии. В минус е времетраенето на някои парчета, които в даден момент стават прекалено разтегнати. Макар и кадърни музиканти с интересен подход, As Memory Dies едва ли ще представляват атракция за много народ, стига да не спечелят конкурса с награда договор с Nuclear Blast, което от все сърце им пожелавам. Пречки за комерсиален успех са доста грубите и ожесточени вокали на фронтмена Fabio Caruso и нетипично сложните за стила, към който се причисляват, композиции. Момчетата имат афинитет към прогресива и не крият силното си впечатление от Opeth, Mastodon, The Mars Volta. Но в крайна сметка да си трю фен на мелодичния дет метъл съвсем не значи да обичаш само ранните In Flames и да се ограничаваш откъм експерименти. А и за какво им е нужно на тези злобни италианци да добиват известност, след като доказват колко як е ъндърграундът на тяхната родина?
“Transmutate” наистина има какво да ви даде. Далеч не е за 2009 това, което бяха последният Amon Amarth за 2008 и Dark Tranquillity за 2007, но ако сте чак толкова претенциозни, можете да се поглезите с новия Insomnium.
