Дания може да не е най-продуктивната метъл страна, но пък за сметка на количеството, качеството е налице. За някои от пръкналите се албуми на банди като Konkhra, Illdisposed и Exmortem феновете все още вдигат курбани. Е, вече можем да започнем да вдигаме и за едни нови герои, които ще ви представя в следващите редове.
Преди близо осем години се заформя една екстремна формация, която до ден днешен не е отлепила от така хубавата смесица между траш и дет метъл и като че ли е едно от малкото лица на датската метъл сцена, представящи я в много добра светлина напоследък. Говоря именно за Peter "Pepe" Lyse Hansen и неговата група Hatesphere. Изправен почти пред прага на разпадането, след като всичките му стари сподвижници го напускат, Pepe за около година успя да окомплектова нов траш/дет отряд, напълно конкурентноспособен на стария. Живото доказателство е последната сеч, озаглавена “To The Nines”, с която датските екстремисти се завръщат на сцената.
“To The Nines” представя познатата яростна комбинация, с коятo датчаните станаха известни в ъндърграунд средите. Елементите на този успех са клатушкащите ритми, наред с много доброто барабанене, страхотните водещи китари, пълнещи този албум със смислени рифове, свързаните композиции и яростните вокали. Многото интересни сола и ритмови пасажи, заливащи слушателя със сила и лудост, допълват този коктейл от дет, траш, малко метълкор и някои модерни елементи. Не мога да не спомена и кристалната продукция, която изстрелва качеството на песните до върха и ги кара да звучат по-съвременно и много професионално. Всичко това изглежда работи отлично от създаването на бандата, и “To The Nines” е поредният резултат. В добавка ще спомена много странния артуърк и неговата опростеност, създаваща картини на гротескови престъпления и необичайни ситуации.
Напоследък все по-често слушаме как един албум бива открит на скорост, без никакви бавни въвеждащи пасажи. Подлежащ на тази тенденция, “To The Nines” също започва яростно с едноименното парче – бърза мелодична дет/траш метъл песен, и първата ни среща с новия вокал на групата, който със страшно ожесточение реди апокалиптични строфи. “Backstabber” на свой ред е четириминутен опус, изпълнен с гняв и омраза - юмрук в лицето на онези, които предадоха Hatesphere и рискуваха бъдещето на групата. В третата песен “Cloacked In Shit” са ушевидни и заемки от други групи, допринесли за оригиналното звучене на червените машини, като например Strapping Young Lad, или пък някои изригвания ала Chimaira. След такава яростна атака следва малка почивка в лицето на “Clarity” – среднотемпова и въздържана тресня със запомнящ се риф. Последвалото “Even If It Kills Me” e доста скоростно и също толкова злобарско парче като предходните, поддържащо праволинеен траш, агресивни вокали и много умела смяна в ритъма. Краткият военен химн “Commencing A Campaign” подготвя слушателя за най-леката и безлична песен, не защото е най-слаба, а просто защото на фона на останалите девет тя бледнее в албума – “The Writing’s On The Wall”, която през цялото време е оцветявана от агресивния мелодичен риф, извиращ изпод пръстите на Pepe. Песента ни доказва, че Hatesphere могат да свирят не само агресивни, но и мелодични композиции. Не така обаче стоят нещата при “In The Trenches”. Тя започва с лека инструментална интродукция, а след краткото спиране на всички инструменти, парчето буквално изригва. Към грохота се включва зловещ, бърз траш риф, който размята всичко напосоки. В предпоследната песен се чуват и вдъхновения от късния период на Testament с албум като “Low”, а също и от по-горе споменатите американци Chimaira. Говоря именно за рикоширащия груув ритъм, придружаван от жужащ траш риф, от които ще ви се завие свят. Тавата завършва с перфектната “Oceans Of Blood” - много брутална и интензивна на моменти, с бесния си ритъм тя е способна да потроши вратните прешлени на слушателя, а след това да го остави агонизиращ от болка.
Най-краткото и лаконично заключение, което бих дал за “To The Nines” би изглеждало така – нокаут за част от секундата!
