Две години минаха от издаването на ключовия опус “The Divine Conspiracy” на симфоничната формация Epica. Точно въпросният трети дългосвирещ албум придаде най-завършения облик на бандата, а днес, след известни проблеми и съставни рокади, Simone Simons и компания вече могат да се похвалят с неговия достоен наследник. “Design Your Universe” е предсказуемо и напълно оправдано продължение, следващо вече изпитаната формула, която изкова сърцевината на предишния симфоничен шедьовър. Когато става дума за Epica, едни евентуални обвинения относно липсата на кой знае какво новаторство биха били твърде неуместни, съпоставяйки кратката история на бандата с високия й музикален стандарт. Без да се налага да постига същия техническо-творчески скок като предшественика си, новата тава на холандците е не по-зле композиционно ориентирана, с един-два все още неизпробвани музикални елементи и най-вече носеща изключително красивия саундтраков почерк на групата. За да може картината да е отново цяла, трудът на Sascha Paeth от вече легендарното Gate Studio и този път не оставя каквото и да е място за критика спрямо кристално чистото качество на звука.

В лирическо отношение, Epica за пореден път се впускат в изследване на мрачната страна на всичко, което ни заобикаля. Те не пропускат да зачекнат някои тревожно кардинални проблеми, касаещи свободата на личността и абсурдните политически наложени ограничения, като отгоре на всичко дори умело съумяват да поставят слушателите в центъра на модерния напоследък конфликт между религията и науката. Не липсват и вече натрупалите популярност чужди препратки – на места чуваме класически цитати от Гьоте, провокативни думи на Малкълм Екс, че и съвсем пресни откъси от речи на големи политически фигури като Джордж Буш и Барак Обама, вмъкнати хитро сред песните под формата на някоя и друга интерлюдия. Холандците държат фронта по всички параграфи с паролите “симфоничност” и “идейност”, а музиката им както винаги е достатъчно изпипана и в най-дребните си детайли, което позволява на албума да се разгърне по един особено находчив и красив начин. Mark Jansen се разписва както със солидна доза качествено дране, така и с острия си като бръснач композиторски нюх; червенокосата фурия Simone продължава да експериментира с гласа си и демонстрира хамелеонски певчески превъплъщения във всяко парче. Клавирният талант на Coen Janssen все така играе ключова роля в записа, докато Arien van Weesenbeek и Isaac Delahaye (колеги от God Dethroned) поставят силен акцент респективно върху стрелковата ритъм секция и на места изцяло детаджийската рифовка. За Epica няма значение дали изкарват на показ по-агресивното си лице, или свирят симфоничен пауър с прогресарски отклонения, а ние отдавна знаем, че каквото и да правят, конкретно тези музиканти разчитат изцяло на високо майсторство и собствен стил.

Вече познатият ни замисъл от “The Divine Conspiracy” е запазен и в наследника му – количеството песни в никакъв случай не е за сметка на първокласното качество, което ни поднасят творците от Страната на лалетата. Оркестрово ориентираната интродукция поставя началото на едночасовия музикален спектакъл, здраво подплатен с великолепен симфоничен метъл, злобни китарни рифове, множество клавирни пасажи и отлични вокални включвания от страна на Simone с ръмженето на Mark в добавка. Хитово насочените композиции като “Unleashed”, “Martyr Of The Free World” и “Our Destiny” са украсени с църковни песнопения и грегориански хорове; ориенталският дух на “Burn To A Cinder” кореспондира с инструменталния скелет на “Semblance Of Liberty”, а “Deconstruct” е класически еталон за превъзходен, ударно въздействащ мини-шедьовър. “Design Your Universe” и най-вече централната композиция “Kingdom Of Heaven” впечатляват както с продължителност, така и с разгърнатост и ярки контрасти между скоростно музициране и елегични елементи. Последните намират излаз в красивата балада “Tides Of Time” и непретенциозния дует “White Waters” с Tony Kakko от Sonata Arctica. Финалът е представен от “Incentive” – поверено изцяло в ръцете/гласните струни на Mark, бонус парчето представлява задоволителен завършек на един и без това чудесен опус, достоен да застане редом до най-добрите постижения в историята на бандата.

Epica вече отбелязаха собствената си музикална революция, а “Design Your Universe” затвърждава още веднъж способностите на група, доскоро считана за малко над средностатистическото ниво – нещо, за което вече не може и да става дума. Ако “The Divine Conspiracy” беше личният им Рубикон, то новият албум може да поеме ролята на ярка отправна точка по изпълнения с чест и слава бъдещ път на холандския секстет, и то абсолютно заслужено.