Преди да започна това ревю си зададох простичкия въпрос “Мога ли да бъда обективен в преценката си?” и си отговорих още по-просто “Не, не мога”. Така е с 4-5 групи, които са ми твърде любими. Човек е пристрастен и това не е нещо ненормално.

Въпреки тази условност, този път отново ще направя опит да погледна на новия албум на W.A.S.P. леко дистанциран от фенщината си.

“Babylon” е изсмукан от пръстите и издаден насила албум. Да – това наистина са мои думи, хаха. Факт е, че от девет парчета само седем са авторски и наистина не намирам особен смисъл кавърите на “Burn” и “Promised Land” да са част от редовна версия на нов албум, а не просто бонуси към лимитирано дигипак издание. Парчета като “Seas Of Fire” и “Thunder Red” са посредствени. Шокирах ли ви още повече с това свое мнение? Нали бях върл и умопомрачен фен на W.A.S.P.?

Така е. Все още съм. Дори още по-голям. И ще ви кажа защо. Причината са песни като “Crazy”, “Live To Die Another Day” и “Into The Fire” , които са звуково изражение на запазената марка на класическия W.A.S.P. химнов хеви метъл – страхотни мелодии и припеви, много енергия и чудесни емоционални вокали от вездесъщия Blackie Lawless. Дотук – какво толкова, ще си кажете?

Ами просто никой друг освен W.A.S.P. не може да сътвори композиции с дълбочината и въздействието на “Babylon’s Burning” и “Godless Run”. Тук вече става дума за хеви метъл от извънземна класа. Може би отстрани изглежда простичко да се издава албум след албум по една формула, която привидно се повтаря. Разликата между добрите и легендарните групи обаче е в способността да докоснат слушателя с нещо. Така, както Blackie и неговите момчета ме докоснаха за пореден път и ме накараха да настръхна, дори и само с тези две парчета.

Не съм максималист. Това ми е достатъчно да съм щастлив от новия W.A.S.P.