Обковани във вериги и половинметрови шипове, препасани с патрондаши и обкичени с обърнати кръстове, Gorgoroth се завръщат. Всичко изглежда прекрасно - имаме налице километрично име на новия албум, от което игриво подава рогата глава и Сатаната, стилна черна обложка с портрет на череп – хубавец. Infernus отдавна спечели правата над името на групата, която сам основа и справедливостта възтържествува. Изглежда Луцифер е бутнал едно рамо на именития китарист, обаче ако Господарят на Пъкъла наистина обичаше толкова бандата Gorgoroth, която през цялото си съществуване (макар и в различни състави) го възхваляваше и рекламираше, Той нямаше да позволи Infernus, King Ov Hell и Gaahl да се изпокарат така брутално. Вярно, сега в Gorgoroth са се събрали големи звезди. Сред тях са легендарният басист на флоридските дет метъл ветерани Obituary - Frank Watkins, както и барабанистът, работил с имена като Dissection и Dark Funeral - Tomas Asklund, но това не им пречи да извадят албум-пародия. Защото “Quantos Possunt ad Satanitatem Trahunt” е точно това - карикатура на едно от най-тачените и скандални имена на блек сцената, свързвано със скандали, побои, изнасилвания и какво ли още не.
Цялата музика е композирана от Infernus, който за първи път влиза в ролята на идеолог от “Incipit Satan” насам. Записът се е получил в по-голямата си част среднотемпов, явно с цел да звучи по-мрачно и тежко. Обаче ненужно перфектният, направо кристален саунд е в ущърб на всеки един риф – всички те сякаш за взети от мелодичен блек метъл албум. Няма я атмосферата на стари парчета като “Carving A Giant” или яростната скорост на “Wound Upon Wound”. Макар и да бях шокиран, когато разбрах, че Gaahl е педераст, сексуалната му ориентация не ме касае толкова, щом като беше и си остава най-доброто гърло в историята на групата. Pest има добър продран глас, но човек го напушва смях, когато слуша мизанропските му изпълнения на фона на музика, способна да развесели дори и добрия дядо Господ. В предпоследната песен, “Satan-Prometheus”, има дори чисти напеви - нещо, което няма да простя на настоящите членове на Gorgoroth, при положение, че доскоро логото на бандата се свързваше с първокласен суров звук.
Сигурен съм, че много хора ще харесат този диск, което е нормално - все пак говорим за най-бавния и лесносмилаем продукт, излязъл изпод пръстите на Infernus. Аз съм разочарован. Не виждам хъс, злоба, огън, а само претенции, за жалост без покритие.
