Има групи, които издават албум след албум, без да се развиват. Те може и да предизвикат възторжени реакции с първите си произведения, но бързо след това затъват в блатото на баналността. За една декада подобни банди се самоцитират до такава степен, че обезличават името си и стават способни единствено да предизвикват скука у слушателя. Има и групи, които избират пътя на изкуството, а той изисква експериментиране, влагане на въображение, гъвкавост, промени и огромен талант. Belphegor категорично влизат във втората категория. От една страна австрийските зверове са свръхпродуктивни и бичуват вече почти всяка година света със своя характерен блек-дет. От друга те претърпяват бавно, но осезаемо развитие, подобрявайки продукцията с всеки следващ албум и усложнявайки изразните средства. Опитът, който придобиха за дългия си, шестнадесетгодишен стаж и усъвършестването им като творци дават отражение върху “Walpurgis Rites: Hexenwahn” - по всяка вероятност най-силния им запис въобще. Вярно е, че едва ли ще бъде споменаван в едно изречение с диаманти в екстремния метъл от 2009 като новите Behemoth и Necrophobic, но това не омаловажава факта, че Belphegor надхвърлиха себе си. Направиха го с мощен саунд и умопомрачителни композиции, изобилстващи от отровна омраза и мрачна епика. Мелодиите, родени в най-черните кътчета на душите на музикантите са кръстоска от Impaled Nazarene и Malevolent Creation, вокалните извращения на Helmuth варират от дълбоки ревове до напълно безбожно дране, а лириките както винаги ще ви оставят безмълвни, защото са от онези крайно мизантропски и сатанински откровения, за които се казва или добро, или нищо. Ако някой дръзне да критикува, неизбежно ще бъде пребит, оплют и разпнат на голям обърнат кръст.

Сега някои не-фенове на Belphegor ще попитат защо да си “губят времето” с този диск. Може би защото е много силна екстремна творба. Може би защото съдържа уникалната седемминутна тресня “Veneratio Diaboli - I Am Sin”. А може би и защото ще ги сполети това наказание, за което стана дума малко по-горе...